2003 - теоретичен тур:

1. ЏървиЯт изкуствен спътник на ‡емЯта Т‘путник 1" е бил изстрелЯн на 4 октмври 1957г. ’ой е представлЯвал алуминиева сфера с диаметър 58см, полирана с много 
висока точност. ’ой е имал елиптична орбита с височина над земната повърхност в перигей 227км, а в апогей 945км. Ћценете възможно ли е било да се наблюдава 
Т‘путник 1" с невъоръжено око.

2. Ћценете по порЯдък с колко градуса би могла да се повиши температурата на водата в обикновен воден басейн с размери 50м х 20м х 2м, ако се събере всичката енергиЯ,
коЯто астрономите, занимаващи се с изследваниЯ на звездите, наблюдавайки през нощта с оптически телескопи, са използвали досега за получаване на знаниЯ за строежа 
на ‚селената. ’оплинниЯт капацитет на водата е 4200J/(kg.K). ‘лънчевата константа е 1370kW/m2. Ќапишете в отделна таблица всички параметри и допусканиЯ, които 
използвате в решението.

3. ЃелиЯт мечок от предишната международна олимпиада по астрономиЯ продължава да седи на северниЯ полюс. Ќо тази година той си има вече последовател, пингвинът,
който седи на южниЯ полюс. Ќеотдавна след краЯ на полЯрната нощ, пингвинът е наблюдавал изгрева на ‘лънцето. Ђ какво е наблюдавал през това време мечокът? 
Ќарисувайте какво е видЯл белиЯт мечок в момента, когато пред погледа на пингвина се е открила точно половината от слънчевиЯ диск над хоризонта. ”ормата на
‡емЯта считайте за сферична. ЏоЯснете своЯ отговор с рисунка на белиЯ мечок на северниЯ полюс. Ќа рисунката трябва да са означени необходимите линейни и ъглови
размери. Ќужните сведениЯ за животните си припомнете сами.

4. Ќа 28 август 2003г. Њарс беше във велико противостоЯние. ‘ледващото такова се очаква да бъде през лЯтото на 2018г. ЌЯкакъв човек се объркал с термините и решил, 
че през 2018г, ще бъде следващото противостоЯние на Њарс, а не следващото велико такова. Ћпределете параметрите на орбитата на такъв хипотетичен ТЊарс-2" и
оценете каква ще бъде неговата видима от ‡емЯта звездна величина в средно противостоЯние. ‘читайте, че Њарс-2 има кръгова орбита, а физическите му характеристики
са същите като на Њарс.

5. ‚секи ден един астроном прави своите наблюдениЯ в един и същи момент по местно звездно време и винаги вижда ‘лънцето точно на математическиЯ хоризонт. Љъде и 
кога се провеждат наблюдениЯта? ‚ъв вашиЯ отговор трЯбва да се съдържат обЯснениЯ и конкретни числа (възможни координати и т.н.). ђефракциЯта да не се отчита.

6. Ћще древните гърци са знаели, че размерите на ‡емЯта са малки в сравнение с разстоЯниЯта до звездите. Ќапример в един от митовете се говори, че богът •ефест
веднъж по невнимание изпуснал на ‡емЯта своЯта наковалнЯ. ЏремЯтайки се, наковалнЯта падала от небесата цели 9 дни. Ћценете "височината на небето" според 
представите на древните гърци и Я сравнете с известните разстоЯниЯ до нЯкакви обекти.