Национално есенно състезание по физика, Плевен, 26 – 28 ноември 2004 г., Специална тема · 26 ноември 2004 г. · 10 т.
Условие
Уитстоновият мост е електрична схема, с която може да се мери неизвестно съпротивление. Пет съпротивления R1, R2, R3, R4 и R5 (R5 е вътрешното съпротивление на амперметъра) са включени към източник на постоянно напрежение с електродвижещо напрежение E, както е показано на Фиг. 2
Фиг. 2
а) Нека R2=100Ω, R3=300Ω и R4=200Ω. При каква стойност на съпротивлението R1, токът I5, минаващ през съпротивлението R5, ще бъде нула (в това състояние Уитстоновият мост се нарича балансиран)? [1 т.]
б) Намерете стойнос та на тока I5, минаващ през съпротивлението R5, при произволни стойности на съпротивленията R1, R2, R3, R4 и R5 и електродвижещото напрежение E. [5 т.]
в) Нека R1 е неизвестно съпротивление и Уитстоновият мост, в рамките на експерименталната грешка, е балансиран чрез промяна на съпротивлението R3. Приемете, че R5 е много по-малко от останалите съпротивления във веригата (R5≪R1, R2, R3, R4). Максималният ток, при който амперметърът все още показва нула (чувствителността на амперметъра), е I5max. Всички съпротивления с изключение на неизвестното R1 са известни с голяма точност и R2=R4. Намерете формула за относителната грешка ε=R1ΔR1, с която може да се определи стойността на R1 и я пресметнете за следните стойности: I5max=1μA, E=2V, R2=R3=R4=10kΩ[2 т.]
г) Нека R1 е неизвестното съпротивление и Уитстоновият мост, в рамките на експерименталната грешка, е балансиран чрез промяна на съпротивлението R3. Приемете, че R5=500Ω и е много по-голямо от останалите съпротивления във веригата (R5≫R1, R2, R3, R4). Максималният ток, при който амперметърът все още показва нула, е I5max. Всички съпротивления с изключение на неизвестното R1 са известни с голяма точност и R2=R4. Получете формула за относителната грешка ε=R1ΔR1, с която може да се намери стойността на R1 и я пресметнете за следните стойности: I5max=1μA, E=2V, R2=R3=R4=10Ω. [2 т.]
а) Нека означим токовете, течащи през съпротивленията R1, R2, R3, R4 и R5 съответно с I1, I2, I3, I4 и I5. Когато токът I5 е нула, I1=I3 и I2=I4. Ако изразим тези токове от закона на Ом, получаваме:
R1UAB=R3UBDиR2UAC=R4UCD
Тъй като потенциалите на точка C и точка D в този случай са равни, следва че UAB=UAC и UBD=UCD. Разделяйки горните уравнения и съкращавайки равните напрежения, получаваме
R2R1=R4R3илиR1=R3R4R2
При зададените стойности за съпротивленията се получава: R1=200Ω300Ω100Ω=150Ω[1 т]
б) Нека токовете I1, I2, I3, I4 и I5, течащи през съпротивленията R1, R2, R3, R4 и R5, имат посоки, както са означени на Фиг 1. Тъй като имаме 5 неизвестни (токовете), трябва да използваме 5 независими уравнения, които могат да се получат от законите (правилата) на Кирхоф. Нека те да са следните:
в) При идеално балансиран Уитстонов мост (I5=0) съгласно получения резултат в подусловие а), стойността на неизвестното съпротивление е
R1идеално=R4R2R3(20)
На практика, обаче, токът през амперметъра никога не е точно нула, а е само по-малък от чувствителността на амперметъра (I5≪I5max). В този случай стойността на съпротивлението R1 ще се различава от R1идеално с ΔR1:
При зададените стойности на величините се получава.
ε=R1ΔR1=2V2(10kΩ+10kΩ)10−6A=0,02=2%[2 т](30)
г) В това подусловие разсъждавайки по същия начин като в подусловие в), но отчитайки сега, че съпротивлението на амперметъра е много по-голямо от останалите съпротивления във веригата (R5≫R1, R2, R3, R4) равенство (22) се опростява до: