НЕСФ 2014, Специална тема — Задача 1. Механика на тежък шнур

Автор: Olympiads XYZ · транскрипция на официалните материали

Автоматична транскрипция · предстои повторна проверка срещу оригинала

Национално есенно състезание по физика, Плевен, 7–9 ноември 2014 г. — Специална тема · 7 ноември 2014 г. · 10 т.

Условие

Основни константи

  • земно ускорение, g=9.8 m/s2g = 9.8\ \mathrm{m/s^2};
  • универсална газова константа, R=8.314 J/(molK)R = 8.314\ \mathrm{J/(mol{\cdot}K)};
  • константа на Болцман, kB=1.381×1023 J/Kk_\mathrm{B} = 1.381{\times}10^{-23}\ \mathrm{J/K};
  • скорост на светлината, c=3.00×108 m/sc = 3.00{\times}10^{8}\ \mathrm{m/s};

Задачата се състои от три независими подусловия, в които се разглеждат различни случаи на равновесие и движение на еднороден, тежък и неразтеглив шнур. Масата на шнура е mm, а дължината му е \ell. Шнурът е идеално гъвкав, т.е. за огъването му не е нужна сила. Земното ускорение е gg.

А) Шнурът е поставен симетрично върху две допиращи се равнини, наклонени под еднакви ъгли α\alpha спрямо хоризонта, както е показано на фигурата. Коефициентът на триене между шнура и равнините е μ\mu (μ>tanα\mu > \tan\alpha).

Намерете отношението k=1/k = \ell_1/\ell, където 1\ell_1 е максималната възможна дължина на свободновисящата част от шнура, когато той е в равновесие. [3 т.]

Тежък шнур, провиснал между две наклонени равнини, сключващи ъгли алфа с хоризонта; означена е дължината ℓ₁ на свободновисящата част.
Шнурът, поставен симетрично върху две допиращи се равнини, наклонени под ъгли α\alpha спрямо хоризонта; свободновисящата част е с дължина 1\ell_1.

Б) Половината от шнура се намира върху хоризонтална гладка маса (без триене), а другата му половина виси от ръба на масата, както е показано на фигурата. Шнурът е пуснат да се свлича от масата с нулева начална скорост. При това дължината xx на висящата му част се изменя с времето по закона:

x=Acosh(kt).x = A\cosh(kt)\,.

Намерете неизвестните константи AA и kk. За колко време τ\tau шнурът ще падне от масата?

Упътване. Можете да използвате математическото приложение на последната страница. [4 т.]

Шнур върху ръба на маса: хоризонтална част върху масата и вертикално висяща част с означена дължина x.
Половината от шнура лежи върху гладка хоризонтална маса, а другата половина виси от ръба; дължината на висящата част е xx.

В) Шнурът е окачен в единия си край, като другият му край виси свободно. В това положение шнурът може да извършва под действие на собствената си тежест различни хармонични трептения, част от които са показани на фигурата. Съответните им кръгови честоти ωi\omega_i са дадени в таблицата по-долу. Обърнете внимание, че подобно на трептяща струна, по дължината на шнура има точки, които не трептят в напречно направление – т.нар. възли.

ω\omega
11.202g/1.202\sqrt{g/\ell}
22.760g/2.760\sqrt{g/\ell}
34.327g/4.327\sqrt{g/\ell}
Три схеми на окачен шнур с формите на първото, второто и третото трептене; при втората и третата са означени разстоянията x₂ и x₃ от точката на окачване до първия възел.
Три от собствените хармонични трептения на окачения шнур (1, 2 и 3) с означени разстояния x2x_2 и x3x_3 до първия възел.

В1 Предложете опростен модел, чрез който да оцените кръговата честота ω1\omega_1 на първото (най-нискочестотно) трептене на шнура с относителна грешка, по-малка от 5%. [1,5 т.]

В2 Като използвате данните от таблицата, намерете разстоянията x2x_2 и x3x_3 между точката на окачване и първия възел за трептенията 2 и 3 съответно (вж. фигурата). Приемете, че трептенията са с амплитуди, много по-малки от дължината на шнура. [1,5 т.]

Отговори

Покажи отговорите

Решение

Покажи официалното решение


Оригинал в Архива: esenni_2014_STproblems.pdf · официални решения: esenni_2014_STsolutions.pdf