НЕСФ 2016, Специална тема — Задача 1. Планета с ядро

Автор: Olympiads XYZ · транскрипция на официалните материали

Автоматична транскрипция · предстои повторна проверка срещу оригинала

Национално есенно състезание по физика, 25 – 27 ноември 2016 г., Велинград — Специална тема · 25 ноември 2016 г. · 10 т.

Условие

Хипотетична планета е съставена от ядро с неизвестна плътност ρ2\rho_2 и радиус r2=3500 kmr_2 = 3500\ \mathrm{km} и външен слой („мантия“) с плътност ρ1=4,50 g/cm3\rho_1 = 4{,}50\ \mathrm{g/cm^3}. Радиусът на планетата е r1=6400 kmr_1 = 6400\ \mathrm{km}. Ускорението на свободно падане на повърхността й е g(r1)=9,81 m/s2g(r_1) = 9{,}81\ \mathrm{m/s^2}.

Механична вълна, когато преминава през границата между две среди, се пречупва. Законът за пречупването е същият като законът на Снелиус за светлината: sinα1sinα2=v1v2\dfrac{\sin\alpha_1}{\sin\alpha_2} = \dfrac{v_1}{v_2} , където α1\alpha_1 и v1v_1 са ъгълът на падане и скоростта на разпространение на вълната в първата среда, а α2\alpha_2 и v2v_2 са ъгълът на пречупване и скоростта на разпространение на вълната във втората среда. За простота по-нататък ще се разглеждат само един тип механични (сеизмични) вълни – надлъжни. Наличието на всякакви отразени вълни се пренебрегва. Скоростта на разпространение на сеизмичната вълна в мантията е v1=12 km/sv_1 = 12\ \mathrm{km/s}, а в ядрото – v2=9 km/sv_2 = 9\ \mathrm{km/s}. Нека т. N е северният полюс на планетата и е епицентър на планетотресение (център на сеизмичен взрив), а т. C – центърът на планетата. Нека т. X е точка от повърхността на планетата, която сеизмичната вълна достига, тръгвайки от N и преминавайки през вътрешността на планетата. Ъгълът NCX бележим с φ\varphi, а ъгълът между NC и посоката на разпространение на вълната, тръгнала от N – с γ\gamma.

а) Изчислете плътността ρ2\rho_2 на ядрото й. [1 т.] [1 т.]

б) Получете формула за ускорението g(r)g(r) на свободно падане за разстояния от центъра на планетата rr2r \le r_2 . [0,5 т.] Колко е стойността на ускорението g(r2)g(r_2)? [0,5 т.] [1 т.]

в) Оказва се, че при някакво разстояние rx(r2,r1)r_x \in (r_2, r_1), ускорението g(r)g(r) има локален минимум. Изчислете rxr_x и g(rx)g(r_x). [2 т.] [2 т.]

г) Изчислете приближено налягането p(0)p(0) в центъра на планетата (в единици atm). За целта приемете, че ядрото и мантията могат да се разглеждат като флуиди, налягането на атмосферата на планетата е пренебрежимо малко (p(r1)0p(r_1) \approx 0) и ускорението на свободно падане в мантията е постоянно, g(r)=10 m/s2g(r) = 10\ \mathrm{m/s^2} за r(r2,r1)r \in (r_2, r_1). [1,5 т.] [1,5 т.]

д) Намерете интервала от ъгли φ\varphi, съответстващи на точки X, които вълната достига, без да преминава през ядрото. [0,5 т.] [0,5 т.]

е) Получете зависимостта φ=f(γ)\varphi = f(\gamma) за вълни, преминали през ядрото. [2 т.] [2 т.]

ж) Изследвайки числено функцията φ=f(γ)\varphi = f(\gamma), получете интервала от ъгли φ\varphi за точки X, където не пристигат никакви вълни (мястото на сеизмична сянка) [0,5 т.], интервала от ъгли φ\varphi, където пристигат 2 вълни [1 т.] и интервала от ъгли φ\varphi, където пристигат 3 вълни. [0,5 т.] Ъглите φ\varphi представете в градуси и ги изчислете с точност 0,10{,}1^\circ. [2 т.]

Отговори

Покажи отговорите

Решение

Покажи официалното решение


Оригинал в Архива: esenni_2016_STproblems.pdf · официални решения: esenni_2016_STsolutions.pdf