НЕСФ 2017, Специална тема — Задача 3. Небесна дъга

Автор: Olympiads XYZ · транскрипция на официалните материали

Автоматична транскрипция · предстои повторна проверка срещу оригинала

Национално есенно състезание по физика, 17 – 19 ноември 2017 г., Варна — Специална тема (шеста състезателна група) · 17 ноември 2017 г. · 10 т.

Условие

След дъжд, когато в небето все още има дъждовни капки, а слънцето вече ги огрява, се наблюдава небесна дъга. Явлението се състои в наблюдаването на цветни дъги от концентрични окръжности. Ъгловият радиус на дадена дъга се дефинира като ъгълът φ\varphi, който сключват пристигащия от дъгата към наблюдателя светлинен лъч и направлението от наблюдателя към центъра на окръжността на дъгата (φ(0,π2)\varphi \in \left(0, \frac{\pi}{2}\right)).

Оказва се, че това явление (неговите параметри, като ъглови радиуси на наблюдаваните дъги, тяхното ъглово разпределение по цветове и поляризацията на наблюдаваната светлина) задоволително се обяснява на езика на геометричната оптика, изследвайки как светлинен лъч преминава през водна капка със сферична форма.


Полезна теория, математика и фундаментални константи:

Гравитационна константа G = 6,67.10116{,}67.10^{-11} N.m2^2/kg2^2

(1+x)n1+nx(1 + x)^n \approx 1 + nx , за x1|x| \ll 1

Когато тяло с маса mm се движи със скорост v\vec{v} спрямо една неинерциална отправна система, въртяща се с ъглова скорост Ω\vec{\Omega}, на тялото действа допълнителна инерчна сила, наречена Кориолисова: FK=2mv×Ω\vec{F}_K = 2m\vec{v} \times \vec{\Omega}

Косинусова теорема: В триъгълник със страни aa, bb, cc и ъгли срещу тези страни α\alpha, β\beta, γ\gamma , е изпълнено равенството c2=a2+b22abcosγc^2 = a^2 + b^2 - 2ab\cos\gamma

Първата производна на обратната тригонометрична функция arcsin(x)sin1(x)\arcsin(x) \equiv \sin^{-1}(x) е ddx[arcsin(x)]=11x2\frac{d}{dx}\left[\arcsin(x)\right] = \frac{1}{\sqrt{1-x^2}}

При падане на светлинен лъч на границата на два прозрачни (непоглъщащи) диелектрика, част от него се отразява, а част от него се пречупва. Нека ъгълът на падане е α\alpha , а ъгълът на пречупване е β\beta. Нека интензивността на падащия лъч е IiI_i , на отразения е IrI_r , а на преминалия е ItI_t . Тогава Ii=Ir+ItI_i = I_r + I_t . Нека коефициентът на отражение е R=IrIiR = \frac{I_r}{I_i} . Ако падащата светлина е линейно поляризирана в равнината на падане (определена от падащия лъч и нормалата към повърхността), то R=[tan(αβ)tan(α+β)]2R_\parallel = \left[\frac{\tan(\alpha-\beta)}{\tan(\alpha+\beta)}\right]^2 . Ако падащата светлина е линейно поляризирана в направление, перпендикулярно на равнината на падане, то R=[sin(αβ)sin(α+β)]2R_\perp = \left[\frac{\sin(\alpha-\beta)}{\sin(\alpha+\beta)}\right]^2 .

При отражение и пречупване неполяризираната светлина количествено може да се опише (държи се) като два линейно поляризирани снопа светлина с равни интензивности и поляризирани в две взаимно перпендикулярни направления.

а) Нека ъгълът на падане на лъч върху повърхността на капка (кълбо) е α\alpha, ъгълът на пречупване е β\beta, а ъгълът на отклонение на светлинния лъч (дължащо се на пречупване на лъча при влизане, на kk на брой вътрешни отражения и на второто пречупване при излизане на лъча от капката) е δ\delta (δ(0,)\delta \in (0, \infty)). Показателят на пречупване на водата е nn, а на въздуха може да се приеме за единица. Получете формула за δ=δ(α,k,n)\delta = \delta(\alpha, k, n). [2 т.]

б) Оказва се, че функцията δ=δ(α)\delta = \delta(\alpha) (при k,nk, n – фиксирани параметри) има екстремум при дадено αд\alpha_{\text{д}}. Знаейки стойността на αд\alpha_{\text{д}} , може да се пресметнат съответно βд\beta_{\text{д}} , δд\delta_{\text{д}} и φд\varphi_{\text{д}}. φд\varphi_{\text{д}} съответства на ъгловия радиус на наблюдаваната дъга. Получете формула за sinαд=f(k,n)\sin\alpha_{\text{д}} = f(k, n). [2,5 т.]

в) Показателят на пречупване nn на водата за някои дължини на вълни (за средата и двата края на видимия диапазон) е даден в таблицата. Изчислете αд\alpha_{\text{д}} , βд\beta_{\text{д}} , δд\delta_{\text{д}} и φд\varphi_{\text{д}} (в градуси) за дадените три дължини на вълните и за k=1k = 1 (първа дъга) и k=2k = 2 (втора дъга). Нарисувайте схематично двете дъги с разпределението на цветовете в тях и отбележете ъгловите им радиуси. [2.5 т.]

λ\lambda, nmnnцвят
4001.344виолетов
5501.334жълт
7001.331червен

г) Слънчевата светлина, която осветява водните капки, е неполяризирана. Светлината, идваща от дъгите, обаче, се оказва частично поляризирана. Частично поляризираната светлина количествено се описва с числото P=ImaxIminImax+IminP = \frac{I_{\max} - I_{\min}}{I_{\max} + I_{\min}} (PP се нарича степен на поляризация), където ImaxI_{\max} и IminI_{\min} са съответно максималната и минималната стойност на интензивността на светлината, която преминава през поляризатор, който последователно е завъртян на всички възможни ъгли в равнината, перпендикулярна на изследвания лъч. Изчислете степента на поляризация P1P_1 и P2P_2 за жълтата светлина, идваща съответно от първата и втората дъга. Добавете със стрелкички на схемата от подусловие в) направлението на доминиращата поляризация на светлината от дъгите. [3 т.]

Отговори

Покажи отговорите

Решение

Покажи официалното решение


Оригинал в Архива: esenni_2017_STproblems.pdf · официални решения: esenni_2017_STsolutions.pdf