НЕСФ 2023, Специална тема — Задача 3. Електромер за променлив ток

Автор: Olympiads XYZ · транскрипция на официалните материали

Автоматична транскрипция · предстои повторна проверка срещу оригинала

Национално есенно състезание по физика 2023, Специална тема (Копривщица) · 17 ноември 2023 г. · 10 т.

Условие

На фиг. 3, а е илюстрирано принципното устройство на индукционен електромер – уред за отчитане на консумирана електрична енергия в променливотокови вериги. На фиг. 3, б е показана еквивалентната схема на свързване на електромера в електрическата мрежа. Напрежителната намотка 1 е свързана непосредствено към източник на променливо напрежение U(t)U(t) с кръгова честота ω\omega и амплитуда UmaxU_{\max}:

U(t)=Umaxsin(ωt)U(t) = U_{\max}\sin(\omega t)

Токовата намотка 2 е свързана последователно към консуматора K на електрична енергия. Намотките имат съответно индуктивност L₁ и L₂, брой навивки N1N_1 и N2N_2 и пренебрежимо съпротивление. Тънък алуминиев диск с дебелина b и със специфично съпротивление ρ\rho може да се върти без триене около вертикална ос, като минава през тънки прорези в сърцевините на намотките. Постоянният магнит M играе роля на „магнитна спирачка”, чието действие няма да бъде разглеждано по-нататък. Приемете, че сърцевините на намотките са „идеални магнитопроводи”, т.е. магнитните индукционни следват сърцевината по цялата ѝ дължина, като пресичат минаващия през процепа диск, както е илюстрирано с пунктираните криви на фиг. 3, а.

* По определение плътността на тока, j\vec j, е вектор по допирателната към токовата линия, минаваща през дадена точка (вж. фиг 3, в). Големината на jj е равна на тока през единица площ, перпендикулярна на токовата линия. Единицата за jj е A/m2\mathrm{A/m^2}. Съответно, токът dI\mathrm{d}I през малка ориентирана площ dS\mathrm{d}\vec S е dI=jdS\mathrm{d}I = \vec j \cdot \mathrm{d}\vec S. Законът на Ом в т.нар. диференциална форма гласи, че в дадена точка от проводника j=E/ρ\vec j = \vec E/\rho, където е E\vec E интензитетът на електричното поле в тази точка, а ρ\rho е специфичното съпротивление на материала.

а) устройство на индукционен електромер с намотки 1 и 2, магнит M, диск с дебелина b и разстояние d между процепите; б) еквивалентна схема с източник на променливо напрежение, намотка 1, намотка 2 и консуматор K; в) алуминиев диск с кръгови токове на Фуко на разстояние r от центъра на процепа.
Фиг. 3

а) Получете израз за тока I1(t)I_1(t) в напрежителната намотка като функция на времето. [2,5 т.]

б) Поради променливия ток в напрежителната намотка, в диска се индуцират кръгови токове – т.нар. токове на Фуко. Получете израз за моментната стойност jF(t,r)j_\mathrm{F}(t,r) на плътността* на токовете на Фуко на разстояние rr от центъра на процепа, през който минава дискът (фиг. 3, в). Разгледайте само разстояния rr, по-големи от радиуса на процепа. Приемете, че хоризонталните размери на алуминиевия диск са толкова големи, че можете да го разглеждате като безкрайна равнина. [3,5 т.]

в) Взаимодействието между токовете на Фуко и магнитното поле на токовата намотката 2 поражда сила, която упражнява въртящ момент върху алуминиевия диск. Докажете, че средната сила Fˉ\bar F, действаща на алуминиевия лист, е пропорционална на средната мощност Pˉ\bar P, която се отделя в консуматора:

Fˉ=kPˉ\bar F = k\bar P

и изразете константата k чрез дадените в условието параметри и разстоянието dd между центровете на прорезите в двете намотки. Приемете, че диаметърът на прорезите е много по-малък от d (т.е. намотките са безкрайно тънки ☺). [4 т.]

Отговори

Покажи отговорите

Решение

Покажи официалното решение


Оригинал в Архива: esenni_2024_STproblems.pdf · официални решения: esenni_2024_STsolutions.pdf