Съдържание

НОА 2001, IV кръг, Старша възраст — Практическа задача

Оригинал на условието (PDF)Съобщи за грешка

Всички материали от НОА 2001

IV Национална олимпиада по астрономия, подборен кръг за избиране на българския национален отбор за участие в VI Международна олимпиада по астрономия, ученици 16 – 18 год. · 3 август 2001 г.

Условие

Върху фотографска плака с определена звездна област са идентифицирани 21 звезди. От каталог са взети фотографските звездни величини на звездите. С помощта на микрофотометър са определени относителните плътности на почернението ( $\Delta$ ) на образите на звездите, представени в таблицата.

№	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11
$m_{ph}$	0,55	1,37	1,52	1,79	2,50	2,85	2,32	3,57	3,86	4,34	4,66
$\Delta$	110	131	144	153	186	242	272	304	362	413	462

№	12	13	14	15	16	17	18	19	20	21
$m_{ph}$	4,95	5,21	5,56	5,75	5,93	6,39	6,67	6,88	7,06	7,78
$\Delta$	522	598	680	715	785	826	911	943	952	960

Определете звездните величини на четири други звезди, за които почернението е $\Delta_A = 289$ , $\Delta_B = 510$ , $\Delta_C = 520$ , $\Delta_D = 792$ . За звездите В и С са определени визуалните звездни величини и те са $m_A = 4^m.47$ и $m_B = 5^m.82$ . Направете сравнение с фотографските им звездни величини и обяснете разликите. Какъв извод за астрофизичните характеристики на тези звезди можем да направим?

Отговори

Решение

Решение:

По данните от таблицата построяваме графика на зависимостта $m_{ph}(\Delta)$ . По нея графично определяме фотографските звездни величини на четирите звезди:

Звезда	A	B	C	D
$\Delta$	289	510	520	792
$m_{ph}$	$3^m.5$	$4^m.8$	$4^m.9$	$6^m.1$

Графика на зависимостта m_ph(Δ), построена по данните от таблицата; по абсцисата е Δ от 0 до 1000, по ординатата m_ph от 0.0 до 8.0.

От определените вече фотографски звездни величини на звездите B и C и дадените визуални звездни величини намираме цветните индекси на тези звезди:

I_B = m_{phB} - m_B = -0.33

I_C = m_{phC} - m_C = +0.92

Както е известно, фотографските емулсии обикновено са по-чувствителни към синята част на спектъра, отколкото окото. Щом звездата B има фотографска звездна величина, по-малка от видимата, то значи, че тя е по-ярка в по-късовълновата част от спектъра, отколкото във видимата, т.е. по-дълговълновата част от спектъра. За звездата C важи обратното съотношение. Следователно най-малкото, което можем да кажем, е че съгласно закономерностите, свързани със спектъра на абсолютно черно тяло и неговата температура, звездата B е по-гореща от C. Съдейки по стойностите на цветните индекси, звездата B е ярък синкаво-бял гигант от клас B, а звездата C е жълто джудже вероятно от клас G, подобно на нашето Слънце.

Оригинал в Архива: NOA4_2001_STproblems.pdf · официални решения: NOA4_2001_STsolutions.pdf