НОА 2002, I кръг (общински), 9–10 клас — Задача 6. Наблюдателна задача.
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА. Централна комисия за провеждане на олимпиадата по АСТРОНОМИЯ. I кръг на V национална олимпиада по астрономия, ноември 2001 г. УЧЕНИЦИ IХ ÷ Х КЛАС
Условие
Направете уреда за измерване на височините на небесните тела над хоризонта, показан на Фиг. 1. Използвайте обикновен транспортир. За мерник може да ви послужи хартиена тръбичка с диаметър около 0.5 см или сламка за пиене, която се закрепва със залепваща лента (тиксо). Отвеса направете от конец и малка тежест, например гайка или гвоздей. Начинът за измерване е даден на Фиг. 2. Наблюдаваме звездата през тръбичката, отчитаме ъгъла по скалата на транспортира и пресмятаме височината на звездата: .
Измерете височината на една ярка звезда, намираща се не много високо над хоризонта, приблизително на изток, и височината на една звезда приблизително на юг. Измерете отново височините на същите две звезди след около един час. Запишете датата и моментите от време, когато сте направили измерванията. Представете данните в таблица, подобна на следната:
Дата на наблюдението (ден, месец, година): ……………
| Звезди | I наблюдение …… h …… min | II наблюдение …… h …… min |
|---|---|---|
| Звезда на изток | h = ……… | h = ……… |
| Звезда на юг | h = ……… | h = ……… |
Коментирайте получените резултати.
С помощта на същия уред извършете подходящи измервания и определете приблизително географската ширина на вашето наблюдателно място. Обяснете как сте направили това.
За решаването на някои от задачите са необходими астрономически величини, които трябва да намерите в справочна литература.
Краен срок за предаване на решенията 20 декември 2001 г.
Решение
Като сравним резултатите от измерванията, виждаме, че за около един час височината над хоризонта на звездата, която е била на юг, се е променила по-малко, отколкото височината на звездата, която е била на изток.
Това се вижда на фигурата. Приемаме, че звездата, която сме наблюдавали на изток, извършва видимо денонощно движение по паралела и при измерванията ни има положения 1 и 2. Звездата, която набюдаваме на юг, се движи по паралела и в моментите на измерванията има положения 3 и 4. Дъгата 1-2 сключва по-голям ъгъл с хоризонта, отколкото дъгата 3-4.
Допълнение за IХ-Х и ХI-ХII клас
Географската ширина на наблюдателното място е равна на височината на северния небесен полюс над хоризонта. За да определим приблизително географската ширина на нашето наблюдателно място, можем да измерим височината над хоризонта на Полярната звезда. Тя не съвпада точно със северния небесен полюс, но при твърде ограничената точност на уреда, който използваме, това е достатъчно.
Оригинал в Архива: 02-I-910.docx · официални решения: a02-I.docx