НОА 2004, III кръг (национален), 7–8 клас — Задача 5
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА · НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ОЛИМПИАДАТА ПО АСТРОНОМИЯ · VII НАЦИОНАЛНА ОЛИМПИАДА ПО АСТРОНОМИЯ · III кръг · 2 април 2004 г. · 2 април 2004 г.
Условие
През 1916 г. американският астроном Едуард Барнард открива най-бързо движещата се по небесната сфера звезда, наречена звездата на Барнард. Тя се оказва една от най-близките до нас звезди. Разстоянието до нея е само 1.821 парсека. Дадени са ви две снимки на участък от небето, съдържащ звездата на Барнард. Те са правени съответно през 1937 и 1960 г. Размерът на полето е 15×15 дъгови минути.
• Разпознайте на двете снимки звездата на Барнард и я означете със стрелка.
• Определете собственото движение на звездата по небесната сфера в единици дъгови секунди за година – n"/год.
• Пресметнете пространствената й скорост, като имате предвид, че звездата на Барнард притежава лъчева скорост .

Справочни данни:
Теорема на Питагор: В правоъгълен триъгълник квадратът на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на катетите.

1 парсек = 3.26 светлинни години
Отговори
Собствено движение около 10.4"/год; тангенциална скорост около 90 km/sec; пространствена скорост 143 km/sec.
Стойностите зависят от измерване на снимките; официалните решения дават τ ≈ 10.4"/год и Vnp = 143 km/sec.
Решение

Страната на снимката е 120 mm и съответства на 15', което е равно на 900". Следователно мащабът на отпечатаните снимки е . Пренасяме положението на звездата от долната снимка на горната. Измерваме разстоянието между двете положения и получаваме . Това линейно преместване на изображението отговаря на собствено движение , където год. е интервалът от време между заснемането на снимките. Разстоянието до звездата на Барнард е св.г. km.
От [" / год.] можем да преминем към [" / sec], като разделим на броя на секундите в годината. Получаваме: " / sec. Тогава тангенциалната скорост е . За пространствената скорост получаваме:
Справочни данни:
Теорема на Питагор: В правоъгълен триъгълник квадратът на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на катетите.

1 парсек = 3.26 светлинни години.
Оригинал в Архива: NOA3_2004_7-8problems.pdf · официални решения: NOA3_2004_7-8solutions.pdf