НОА 2006, II кръг (областен), 9–10 клас — Задача 5
IX Национална олимпиада по астрономия 2006, II кръг, ученици от 9-10 клас · 19 февруари 2006 г.
Условие
В резултат на приливното взаимодействие между Земята и Луната, нашият естествен спътник постепенно се отдалечава от нас с около 4 см на година. След колко време на Земята ще престанат да се наблюдават пълни слънчеви затъмнения?
Справочни данни:
Период на прецесия на земната ос – 26 000 години
Разстояние от Земята до Луната в перигей – 363 000 km
Видим ъглов радиус на Слънцето при афелий – (дъгови минути)
Радиус на Луната – 1738 km
Радиус на Земята – 6378 km
Маса на Луната – kg
Гравитационна константа – m/kg.s
Сидеричен лунен месец – 27.3 денонощия
Отговори
Пресметнато с видим ъглов радиус на Слънцето в афелий . С погрешно раздадената стойност в перихелий се получава години, което също се е зачитало за правилен резултат.
Решение
Понастоящем се наблюдават пълни слънчеви затъмнения, защото в определени случаи видимият ъглов размер на Луната е по-голям или равен на този на Слънцето. Но понякога, когато Луната е близо до апогея на своята орбита около Земята, например, едно слънчево затъмнение, дори и да е централно, може да не е пълно, а пръстеновидно – Луната закрива централната част от видимия слънчев диск, а по периферията остава един тесен светъл пръстен. Най-благоприятните обстоятелства за наблюдение на пълно слънчево затъмнение са, когато Луната е най-близо до Земята, т.е. в перигей, лунната сянка попада върху участък от земното кълбо, който е най-близо до Луната (за който Луната е в зенита), а Земята е най-далеч от Слънцето, т.е. в афелий. Да означим с разстоянието от Земята до Луната в перигей, а с – ъгловия радиус на Слънцето, когато Земята е в афелий. Най-близкото разстояние, от което земен наблюдател може да вижда Луната, е , където е радиусът на Земята. За да престанат да се наблюдават пълни слънчеви затъмнения, трябва при тези изброени обстоятелства видимият ъглов размер на Луната да стане по-малък от ъгловия размер на Слънцето:
където е линейният радиус на Луната. В наше време . За да се изравнят тези видими ъглови радиуси, е необходимо разстоянието до Луната да се увеличи с , където cm е разстоянието, с което се отдалечава Луната за една година, а е броят години, които трябва да изминат. За получаваме следното уравнение:
Не бива да забравяме да превърнем от дъгови минути в радиани. От уравнението получаваме:
Забележка: В справочните данни вместо видимия ъглов радиус на Слънцето при афелий – (дъгови минути), погрешно беше даден видимият ъглов радиус на Слънцето при перихелий – При използване на тази стойност се получава години, което се зачита за правилен резултат при проверката на писмените работи.
Справочни данни:
Период на прецесия на земната ос – 26 000 години
Разстояние от Земята до Луната в перигей – 363 000 km
Видим ъглов радиус на Слънцето при афелий – (дъгови минути)
Радиус на Луната – 1738 km
Радиус на Земята – 6378 km
Маса на Луната – kg
Гравитационна константа – m/kg.s
Сидеричен лунен месец – 27.3 денонощия
Оригинал в Архива: NOA2_2006_9-10problems.pdf · официални решения: NOA2_2006_9-10solutions.pdf