НОА 2006, IV кръг, Старша възраст — Задача 3
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА · КОМИСИЯ ПО ПРОВЕЖДАНЕТО НА IX НАЦИОНАЛНА ОЛИМПИАДА ПО АСТРОНОМИЯ · IV КРЪГ · 15 юли 2006 г., гр. Стара Загора · Ученици старша възраст · 15 юли 2006 г.
Условие
С методите на звездната интерферометрия е измерен ъгловият диаметър на звезда с блясък 4ᵐ.7. Големината на диаметъра е 0.004'' (дъгови секунди). Спектроскопичните наблюдения на звездата показват, че жълтата линия на натрия (5890 ангстрьома) има две компоненти – ярка и слаба. Дължината на вълната на слабата компонента се променя синусоидално с амплитуда ±0.6 ангстрьома и период 30 години, а веднъж в рамките на този период слабата линия изчезва за интервал от 230 дни.
Оценете разстоянието до звездата, нейната маса и температура на повърхността.
Какъв тип звезда е това?
Справочни данни:
Радиус на Слънцето 700 000 км
Решение
Слабата компонента на натриевата линия в спектъра на звездата се създава от звезда-спътник, която е значително по-малка от главната звезда. Орбиталният период на спътника около главната звезда е години. От амплитудата на изменение на дължината на вълната на натриевата линия с можем да намерим линейната скорост на движение на спътника:
където е скоростта на светлината. Изчезването на слабата компонента на натриевата линия се дължи на затъмнение на спътника от главната звезда. Ако приемем, че затъмнението е централно, то от продължителността му дни можем да пресметнем диаметъра на главната звезда:
Като имаме предвид ъгловия размер на звездата , изчисляваме разстоянието до нея:
За да го получим направо в парсеци, превръщаме D в астрономически единици:
Като знаем орбиталния период на спътника и неговата скорост, можем да намерим радиуса на неговата орбита около главната звезда:
Предполагаме, че масата на спътника е много по-малка от масата на главната звезда. От III закон на Кеплер за масата на главната звезда в слънчеви маси намираме:
Тук е в астрономически единици, а в години.
Забелязваме, че видимата звездна величина на звездата е приблизително равна на абсолютната звездна величина на Слънцето. Разстоянието до звездата обаче е 1000 парсека, или 100 пъти по-голямо от стандартното разстояние от 10 pc, спрямо което се дефинира абсолютната звездна величина. Следователно светимостта на звездата е пъти по-висока от светимостта на Слънцето . Ако означим с и км радиусите на звездата и на Слънцето, а с и – техните температури, то можем да напишем:
Където е константата на Стефан-Болцман. Разделяме почленно двете равенства:
Като знаем, че температурата на Слънцето е 6000 К, за температурата на звездата получаваме:
Звездата е много по-масивна от Слънцето и е в края на своята еволюция – превърнала се е в червен свръхгигант.
Оригинал в Архива: NOA4_2006_STproblems.pdf · официални решения: NOA4_2006_STsolutions.pdf · допълнителни данни: NOA4_2006_MLsolutions.pdf