НОА 2008, II кръг (областен), 11–12 клас — Задача 5
XI Национална олимпиада по астрономия 2008, II кръг, ученици от 11-12 клас · 2 март 2008 г.
Условие
Космическият телескоп Хъбъл лети в орбита около Земята на височина 580 км. Особено значими за астрономията са получените чрез него изображения на изключително далечни галактики. За фотографирането на такива слаби обекти е необходимо да се правят продължителни експонации, при които обектите трябва да се следят от телескопа.
Справочни данни:
Маса на Земята кг
Радиус на Земята 6370 км
Радиус на Йо 1815 км
Маса на Йо кг
Гравитационна константа м.кг.сек
Температура на слънчевата фотосфера: 5800 K
Видима звездна величина на Слънцето:
• Ако телескопът следи даден космически обект, какво е максималното време, за което обектът може да остане закрит за телескопа от Земята?
Отговори
• 35.4 минути
, , , мин (около 35 минути). Ако се отчетат и плътните слоеве на атмосферата на височина км, се получава мин.
Решение
Съгласно третия закон на Кеплер:
където км е радиусът на Земята, е височината на орбитата на космическия телескоп над земната повърхност, е орбиталният период на телескопа, е масата на Земята, а е гравитационната константа. Оттук намираме орбиталния период:
Да определим отдалечеността на хоризонта за космическия телескоп. От Фиг.1 виждаме, че:

Максималният интервал от време, през който даден отдалечен обект остава невидим за космическия телескоп, се получава, когато покритието на обекта от Земята е централно, т.е., когато лъчът на зрение към обекта лежи в орбиталната равнина на телескопа. Този интервал е равен на времето, за което телескопът се придвижва по своята орбита от точка 1 до точка 2 на Фиг. 2. Можем да намерим ъгъла , който телескопът изминава от орбитата си за това време:
Времето, необходимо на космическия телескоп за да измине този участък от орбитата си, е:
Един космически обект може да остане закрит за телескопа Хъбъл от Земята най-много за около 35 минути.
За по-точно решение на задачата нека направим опит да отчетем и плътните слоеве на земната атмосфера, които също биха попречили за наблюдението космическия обект. Бихме могли да приемем, че височината на тези слоеве е около 120 км над земната повърхност (там се появяват най-високите метеори, които могат да се наблюдават). Тогава можем да пресметнем:
Оригинал в Архива: NOA2_2008_11-12problems.pdf · официални решения: NOA2_2008_11-12solutions.pdf