НОА 2009, II кръг (областен), 11–12 клас — Задача 5. Венера
XII Национална олимпиада по астрономия 2009, II кръг, ученици от 11-12 клас · 8 март 2009 г.
Условие
Орбиталният период на движение на Венера около Слънцето е 224.7 денонощия. Венера е забележителна с това, че се върти около оста си обратно на посоката на орбиталното си движение около Слънцето. Както е известно, приливното въздействие на Земята е оказало влияние върху околоосното въртене на Венера. Затова сега винаги при долно съединение Венера е обърната с една и съща своя страна към Земята.
• Въз основа на тези данни пресметнете периода на околоосно въртене на Венера (звездно денонощие), като имате предвид, че той е по-дълъг от една венерианска година и по-кратък от една земна година.
• Пресметнете продължителността на слънчевото денонощие за Венера.
Отговори
•
При , т.е. ; отговаря на действителната стойност ≈ 243 денонощия.
•
Решение
Нека в даден момент Земята и Венера са в положение 1 на схемата и Венера е в долно съединение. Точката A се намира около центъра на обърнатата към Земята страна на Венера. Нека следващото долно съединение се случва, когато Земята и Венера се намират в положение 2.

Интервалът от време между тези два момента е равен на синодичния период на Венера. Означаваме дадения ни орбитален период на Венера, който е сидеричният й период, с d, а с d – орбиталния период на Земята. Пресмятаме синодичния период на Венера от формулата:
За този период от време Земята е направила една обиколка около Слънцето и част от следващата обиколка в продължение на d. За това време Земята е изминала ъгъл от своята орбита:
За целия синодичен период на Венера планетата се е завъртяла около оста си така, че в положение 2 тя отново е обърната към Земята със същата си страна. Това се вижда от положението на точка A на схемата при второто долно съединение на Венера. Да намерим ъгъла , на който се е завъртяла около оста си Венера за това време. Тя се върти около оста си обратно на движението си по орбитата. Както можем да се убедим от схемата, , където . Нека приемем, че . Тогава за време d Венера трябва да се е завъртяла на ъгъл около оста си, което означава, че периодът й на околоосно въртене е по- голям от 583.93 денонощия. Но по условие този период е по-кратък от една земна година. Да разгледаме случая, когато . Тогава . Периода на околоосно въртене на Венера намираме от съотношението:
Отново получаваме период по-голям от една година. Нека сега , при което . Отново използваме формула (1), за да пресметнем периода:
Най-после получаваме стойност, която отговаря на условието да е по-голяма от една венерианска година и по-малка от една земна година. Лесно можем да проверим, че при по-големи стойности на вече ще се получат периоди по-малки от една венерианска година. Следователно единственото решение е, че периодът на околоосно въртене на Венера е около 243 денонощия, което отговаря и на действителната стойност.
Слънчевото денонощие на Венера можем да намерим по формулата:
в която знакът „+“ фигурира поради това, че околоосното въртене на Венера е в обратна посока на орбиталното й движение около Слънцето.
През такъв период от време се сменят денят и нощта на Венера.
Оригинал в Архива: NOA2_2009_11-12problems.pdf · официални решения: NOA2_2009_11-12solutions.pdf