НОА 2011, IV кръг, Старша възраст — Задача 2. Собствено движение на звезда
XIV Национална олимпиада по астрономия, IV кръг, практически тур, старша възраст · 16 т.
Условие
2 задача. Собствено движение на звезда. На поредица от фотографии, направени от космическия телескоп “Хъбъл” в продължение на една година, е заснета една и съща област от небето, намираща се в съзвездието Дракон. Една от звездите на снимките се е оказала на сравнително малко разстояние от Земята, което позволява да се наблюдава нейното по-бързо преместване спрямо остналите звезди.
Според измерванията на астрономите, нейната хелиоцентрична лъчева скорост е равна на +20 км/сек. Установено е, че тя е звезда, която няма спътници. Използвайки фотографиите, намерете тази звезда, определете разстоянието до нея и пространствената й скорост спрямо Слънцето.
Имайки предвид всички получени при решението на задачата данни, какво още бихте казали за тази звезда?

Отговори
Собствено движение 1,6″/год.; амплитуда на паралактичното преместване перпендикулярно на него ≈ 0,35″, т.е. π ≈ 0,175″ и D ≈ 6 pc. Тангенциална скорост vt ≈ 9 а.е./год. ≈ 43 км/сек, лъчева vr = +20 км/сек. Фотографска звездна величина ≈ 17^m, абсолютна M ≈ 18^m – много слаба звезда джудже.
Решение
Решение:
Посредством нанасяния върху паусна хартия се определя последователността от отделните положения на звездата, получени в различни наблюдателни моменти в продължение на една година. През това време звездата е описала кръг по небесната сфера за сметка на паралактичното й движение (нека припомним, че тя се намира в съзвездието Дракон, близо до северния еклиптичен полюс). Кръгът обаче, се е превърнал в разтеглена дъга, тъй като върху паралактичното преместване на звездата се е наложило нейното собствено движение в западна посока, което е равно на 1,6″. Можем да определим амплитудата на преместване на звездата в посока перпендикулярна на собственото движение (около 0,35″). Това е удвоената стойност на годишния паралакс на звездата.
Използвайки тези данни и формулата , където a е голямата полуос на орбитата на Земята, а – годишният паралакс на звездата, чрез допълнителни пресмятания можем да получим разстоянието до звездата D, равно на 6 парсека.
След всичко това, можем да изчислим тангенциалната скорост на звездата , равна на 1,6″ / 0,35″ 9 а.е./год. или 43 км/сек. Като знаем лъчевата скорост , пространствената скорост на звездата можем да получим от уравнението км/сек.
Фотографската звездна величина на звездата определяме, използвайки фотографските стандарти, представени графично в горната част на схемата. Можем да преценем, че блясъкът на звездата е равен на . Оттук можем да определим стойността на абсолютната звездна величина по формулата M = m + 5 - 5lgr , където r е разстоянието до звездата. Получаваме за нея M = . Имайки предвид получените данни за разстоянието и светлинните характеристики на звездата, можем да кажем, че тя е много слаба звезда – джудже.

Критерии за оценяване (16 т.):
- За откриване на звездата на фотографиите и отразяването на нейното годишно движение сред звездите върху предварително разграфен лист паус-хартия – 2 т.
- За правилен теоретичен подход при определяне на паралактичното движение на звездата в рамките на една година – 2 т.
- За правилното разбиране на влиянието на собственото движение на звездата върху паралактичната елипса – 2 т.
- За числовото определяне на стойностите на тези две движения на звездата – 2 т.
- За определянето на разстоянието до звездата – 2 т.
- За изчисляване на тангенциалната скорост на звездата – 2 т.
- За определянето на фотографската звездна величина на звездата – 1 т.
- За определяне на абсолютната звездна величина на звездата – 1 т.
- За дадени коментари на всички получени при решението на задачата данни, както и за вида на звездата – 2 т.

Оригинал в Архива: NOA4_2011_STprak-prob.pdf · официални решения: NOA4_2011_STprak-sol.pdf