НОА 2012, II кръг (областен), 11–12 клас — Задача 3. Международната космическа станция
XV Национална олимпиада по астрономия 2012, областен кръг, тема за възрастова група XI-XII клас · 23 февруари 2012 г. · 10 т.
Условие
Астроном любител фотографира преминаване на Международната космическа станция на фона на слънчевия диск. Астрономът се намира на екватора и в момента, когато станцията преминава през центъра на видимия слънчев диск, Слънцето за него е в зенита. Даденото ви изображение е получено чрез наслагване на кадри с последователните положения на станцията през определен интервал от време. Приемаме, че станцията се движи по кръгова екваториална орбита с височина над земната повърхност 387 км.

Видимият ъглов диаметър на Слънцето е . Масата на Земята е кг, радиусът ѝ е 6378 км, гравитационната константа е м/кг.с.
• Определете орбиталния период на станцията. [2 т.]
• През какъв интервал от време са направени кадрите с отделните положения на станцията? [8 т.]
Отговори
•
От III закон на Кеплер с км.
•
Линейната скорост на станцията е км/сек.; скоростта на наблюдателя на екватора е км/сек. Разстоянието между две последователни положения се нанася около 7 пъти по диаметъра на слънчевия диск.
Решение
Решение:
Орбиталния период на станцията намираме с помощта на III закон на Кеплер:
където е радиусът на орбитата на станцията, е масата на Земята. Означаваме с радиуса на Земята и с височината на орбитата на станцията над земната повърхност. Получаваме последователно:
Линейната скорост на станцията ще бъде:
За наблюдател на земната повърхност видимата ъглова скорост на движение на станцията в зенита ще бъде:
От снимката се вижда, че станцията пресича видимия слънчев диск приблизително по диаметъра. Ако означим с видимия ъглов диаметър на Слънцето, то времето, за което станцията пресича видимия слънчев диск ще бъде:
където ъгълът е в радиани.
Разстоянието между две последователни заснети положения на орбиталната станция върху слънчевия диск се нанася приблизително 7.2 пъти по неговия диаметър. Следователно кадрите са направени през интервал от време:
По принцип тук трябва да отчетем и движението на точката от земната повърхност, където е наблюдателят, поради околоосното въртене на Земята. На екватора скоростта на това движение км/сек., където е периодът на околоосно въртене на Земята. Виждаме, че в сравнение с линейната скорост на станцията, тази скорост е малка, но все пак не може да се пренебрегне. Станцията се движи по екваториална орбита. Да приемем, че движението ѝ е по посока на въртенето на Земята около нейната ос. Тогава за видимата ъглова скорост на станцията получаваме:
След това пресмятаме:
Критерии за оценяване (общо 10 точки):
- За определяне на орбиталния период на станцията – 2 т.
- За правилен математически подход за определяне на видимата ъглова скорост на станцията – 3 т.
- За отчитане на околоосното въртене на Земята – 2 т.
- За пресмятане на времето за пресичане на слънчевия диск и интервала между отделните кадри – 3 т.
Оригинал в Архива: NOA2_2012_11-12problems.pdf · официални решения: NOA2_2012_11-12solutions.pdf