НОА 2012, II кръг (областен), 11–12 клас — Задача 5. Три планети
XV Национална олимпиада по астрономия 2012, областен кръг, тема за възрастова група XI-XII клас · 23 февруари 2012 г. · 10 т.
Условие
Около Блестящата звезда живее цивилизацията на Трите планети. Радиусът на орбитата на планетата В е 2 пъти по-голям от радиуса на орбитата на планетата А. Радиусът на орбитата на планетата С е 3 пъти по-голям от радиуса на орбитата на А. Планетите са с едни и същи размери и с една и съща отражателна способност на повърхността.
Обяснете вашите отговори.

• За коя двойка планети – А и В, В и С, или А и С – най-често се случва да застанат на една линия със звездата от едната ѝ страна? [4 т.]
• Нека трите планети са разположени така, както е показано на схемата. Приемаме, че планетата А лежи много близо до правата, свързваща останалите две планети и звездата, но все пак може да се вижда от планетите В и С. Тогава за наблюдателите от планетата В коя от другите две планети ще изглежда по-ярка – планета А или планета С? [6 т.]
Отговори
• За двойката А и С.
При тях разликата между орбиталните периоди (съответно между ъгловите скорости) е най-голяма, затова синодичният период е най-кратък.
•
Планета А е на разстояние от звездата и от В; планета С е на от звездата и от В. Произведението на двата обратни квадрата е едно и също.
Решение
Решение:
Колкото по-голям е радиусът на орбитата на дадена планета около нейната звезда, толкова по-дълъг е нейният орбитален период. Следователно от трите планети най-кратък орбитален период има планетата А, а най-дълъг – планетата С. Колкото по-близки са орбиталните периоди на две планети, толкова по-рядко ще се случва те да застанат на една права със звездата от една ѝ страна. Такива взаимни разположения ще се случват по-рядко за двойките съседни планети – А и В, В и С. Най-често такива взаимни конфигурации ще се повтарят за двойката планети А и С, при които разликата между орбиталните периоди е най-голяма. По друг начин това може да се обясни чрез ъгловите скорости на движение на планетите по техните орбити. Разликата между ъгловите скорости на планетите А и С е най-голяма. Но тази разлика е равна на относителната ъглова скорост на едната планета спрямо отправна система, свързана със звездата и другата планета. Следователно именно при планетите А и С най-често ще се случва вътрешната планета (в случая А) да «застига» и «задминава» другата планета, т.е. по-често ще се случва двете планети да застават на една линия със звездата от едната ѝ страна.
Нека разстоянието от звездата до планетата А е . Тогава разстоянието от звездата до планетата В е , а до планетата С е . Блясъкът на една планета е обратно пропорционален на квадрата на разстоянието до централното светило и обратно пропорционален на квадрата на разстоянието от наблюдателя до планетата:
Ако яркостта на планета С, наблюдавана от планета В, е , то:
Планета А се намира на разстояние от планета В и на растояние от централната звезда. Ако нейният блясък, при наблюдаването ѝ от планета В, е , то:
Тъй като размерите и отражателните способности на планетите са еднакви, то и следователно двете планети ще се виждат еднакво ярки от планетата В.
Критерии за оценяване (общо 10 т.):
- За правилни разсъждения по първото подусловие – 3 т.
- За правилен отговор на въпроса – 1 т.
- За добра математическа постановка по второто подусловие – 5 т.
- За верен краен отговор - 1 т.
Оригинал в Архива: NOA2_2012_11-12problems.pdf · официални решения: NOA2_2012_11-12solutions.pdf