НОА 2018, II кръг (областен), 7–8 клас — Задача 2. Хелиоцентрична система
XXI Национална олимпиада по астрономия 2018, II кръг, ученици от 7-8 клас · 24 февруари 2018 г. · 15 т.
Условие
На Фиг. 2 виждате илюстрация от астрономическа книга, издадена през 1660 г. Тя показва хелиоцентричния модел на света според тогавашните представи.
Фиг. 2. Хелиоцентрична система – към задача 2.
А) Означете върху рисунката шестте планети от Слънчевата система и техните имена.
Б) Посочете кои обекти са отбелязани с цифрите от 1 до 5.
В) Защо планетите Уран и Нептун не са представени?
Г) Приемете, че на рисунката движението на планетите около Слънцето и на спътниците около планетите става обратно на часовниковата стрелка. В каква фаза ще се наблюдава Луната от земните жители в даденото положение?
Д) Как ще се наблюдава Венера – като Зорница или като Вечерница?
Обяснете вашите отговори.
Отговори
А) Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер и Сатурн – означени според реда на отдалечаването им от Слънцето.
Виж означената илюстрация към решението.
Б) Обектът, означен с 1, е Луната. С 2, 3, 4 и 5 са означени четирите най-големи спътници на Юпитер, открити от Галилео Галилей в началото на XVII век.
В) Поради слабия си блясък Уран и Нептун са били открити твърде късно, когато са се появили достатъчно мощни телескопи; през XVII век те още не са били известни.
Г) Луната е в последна четвърт.
Д) Като Зорница.
Венера отстои западно от Слънцето, затова изгрява в края на нощта, малко преди изгрева на Слънцето.
Решение
Планетите са означени според реда на отдалечаването им от Слънцето.
Планетите, означени според реда на отдалечаването им от Слънцето.
Обектът, означен с 1, е нашият спътник Луната. С 2, 3, 4 и 5 са означени четирите най-големи спътници на Юпитер, открити от Галилео Галилей в началото на XVII век.
Планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн се виждат от Земята с нвъоръжено око и са познати на астрономите от древни времена. Планетите Уран и Нептун, поради слабия си блясък са били открити твърде късно, когато са се появили достатъчно мощни телескопи. През XVII век те още не са били известни и затова ги няма на схемата.
Луната в даденото положение е в последна четвърт. След завъртане на още 90° по нейната орбита около Земята, тя ще бъде между Земята и Слънцето във фаза новолуние – нейната обърната към нас страна ще бъде неосветена от Слънцето.
На схемата с хелиоцентричната система са отбелязани посоките на орбитално движение на Земята около Слънцето и на Луната около Земята. Нека отбележим, че въртенето на Земята около нейната ос става в същата посока. Както се вижда от фигурата по-долу, за наблюдател на земното кълбо в точка А бихме могли да определим посоките изток (E) и запад (W), като изхождаме от посоката на околоосно въртене на Земята (то е от запад на изток). Оттук следва, че за земния наблюдател Венера отстои на определено ъглово разстояние западно от Слънцето. Тогава тя ще изгрява в края на нощта, не много време преди изгрева на Слънцето. Следователно от Земята Венера ще се вижда като Зорница.
Определяне на посоките изток и запад за наблюдател в точка А.
Критерии за оценяване (общо 15 т.):
- За обозначаване на шестте планети на схемата с техните названия – 2 т.
- За правилен отговор кои са обектите, означени с номера от 1 до 5 – 3 т.
- За обясненение защо не присъстват Уран и Нептун – 2 т.
- За определяне на фазата на Луната – 4 т.
- За определяне дали Венера се вижда като Зорница или Вечерница – 4 т.
Оригинал в Архива: NOA2_2018_7-8problems.pdf · официални решения: NOA2_2018_7-8solutions.pdf