НОА 2018, III кръг (национален), 11–12 клас — Задача 2. Фантастичен телескоп
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА. ХXI НАЦИОНАЛНА ОЛИМПИАДА ПО АСТРОНОМИЯ. Национален кръг на олимпиадата по астрономия. Теоретичен тур – 5 май 2018 г. Възрастова група XI-XII клас · 5 май 2018 г.
Внимание: Бележка към темата
Условието на 3 задача от теоретичния тур не е отпечатано в източника (има само заглавие „3 задача.“). В архива няма официални решения.
Условие
Начинаещ астроном с буйно въображение има съвсем нестандартна и може би доста необмислена идея за космически телескоп. Според него телескопът трябва да има за обектив огромно огледало, монтирано в кратера Хершел на спътника на Сатурн Мимас.
Спътникът Мимас има радиус 198 км и маса кг. Неговият орбитален период около Сатурн е 0.942 денонощия и спътникът е приливно заключен. Това означава, че периодът му на околоосно въртене е равен на орбиталния му период и той е винаги обърнат към Сатурн с една и съща своя страна. Центърът на кратера Хершел лежи почти точно на екватора на спътника. Диаметърът на кратера е 139 км.

Фотоприемната апаратура на хипотетичния телескоп трябва да се намира в главния фокус на огледалото. Тя ще се носи от стационарен спътник, който се движи в екваториалната равнина на Мимас с орбитален период равен на периода на неговото околоосно въртене, така че непрекъснато ще „виси” над кратера.
А) Какъв ще бъде размерът на изображението на Земята, наблюдавана с този телескоп, върху цифровата матрица, разположена в главния фокус? Радиусът на Земята е 6371 км, радиусът на орбитата на Сатурн около Слънцето е 9.58 астрономически единици, а една астрономическа единица е км. Каква ще бъде разделителната способност на телескопа при наблюдение във видима светлина?
Г) Кратерът Хершел се намира на около от центъра на обърнатата към Сатурн страна на спътника Мимас, така че планетата Сатурн няма да влиза в полезрението на телескопа и да пречи на наблюденията. Но какви ще бъдат проблемите при работата с такъв телескоп?
Гравитационната константа е равна на .
Д) С помощта на фантастичния телескоп са получени спектри на два квазара, показани на следващата фигура. По хоризонталната ос е дължината на вълната, а по вертикалната – интензивността в условни единици. Разстоянието до първия квазар (горният спектър) е светлинни години. Помогнете на астронома фантазьор да намери разстоянието до втория квазар, но не използвайте константата на Хъбъл. Астрономът я е забравил и ако вие му я припомните, ще нараните неговото самолюбие.
![Два спектъра един под друг: горен „J101034.27+372514.7“ (вертикална ос 0–60) и долен „J0941000.8+143614.4“ (вертикална ос 0–40); вертикални пунктирани линии отбелязват линиите MgII, [NeV], [OII], [NeIII], Hδ, Hγ, Hβ, [OIII] и Hα; спектрите са черни с червен участък около Hβ–[OIII], а под тях има синя крива на шума. В долния спектър линиите са изместени към по-големи дължини на вълната.](https://pub-43290baaaff14857b5dd59610ea438c7.r2.dev/problems/nao-2018-iii-11-12/p2-fig2-v2.png)
Решение
Внимание: Непълно решение
В архива липсва файл с решения
Оригинал в Архива: NOA3_2018_11-12problems.pdf