НОА 2021, IV кръг, Старша възраст — Задача 2. Тясна двойна система

Автор: Olympiads XYZ · транскрипция на официалните материали

Проверена срещу оригинала на 13.9.2026 от независим модел

XXIV Национална олимпиада по астрономия, IV кръг, 23 юли 2021 г., Варна, практически тур, старша възраст · 23 юли 2021 г. · 20 т.

Условие

Тясната двойна система SDSS J104738.24+052320.3 (накратко SDSS 1047+0523) се състои от бяло джудже и червено джудже. Спектър на системата в диапазона 3800-9200 ангстрьома е даден на Фиг. 1.

Спектър на тясната двойна система SDSS J104738.24+052320.3: поток спрямо дължина на вълната от 3800 до 9200 Å; силни Балмерови линии в синия край и молекулни ивици в червения край.

Фиг. 1

Видимите звездни величини на обекта в система Вега са: g = 19.10, i = 18.22. По разширението на Балмеровите линии е пресметнато гравитационното ускорение на повърхността на бялото джудже g=350000g = 350\,000 m/s2^2. Разстоянието до обекта е 480 pc, а температурата на бялото джудже е 12400 K. Болометричната корекция в g за тази температура е MbolMg=0.6M_\mathrm{bol} - M_\mathrm{g} = -0.6 mag.

Справочни данни:

Гравитационна константа – G=6.67 kg1m3s2G = 6.67\ \mathrm{kg^{-1}m^{3}s^{-2}}

Радиус на Слънцето – 696000 km

Маса на Слънцето – 1.99×10301.99 \times 10^{30} kg

Температура на Слънцето – 5770 K

Спектър на тясната двойна система SDSS J104738.24+052320.3: поток спрямо дължина на вълната от 3800 до 9200 Å; силни Балмерови линии в синия край и молекулни ивици в червения край.
Фиг. 1. Спектър на SDSS J104738.24+052320.3 в диапазона 3800–9200 Å.
Осем нормирани спектъра с отместване, означени M0 до M7, в диапазона 5200–9000 Å; молекулните ивици се задълбочават от M0 към M7.
Фиг. 2. Примерни спектри на червени джуджета от класове M0–M7.
Лъчева скорост в km/s спрямо орбитална фаза от около 0.25 до 2.2; точките с грешки очертават синусоида с максимум около +235 km/s и минимум около −135 km/s.
Фиг. 3. Крива на лъчевите скорости на SDSS J1047+0523 (Porb = 9.17 h).
Логаритъм от възрастта на изстиване в години спрямо логаритъм от орбиталния период в дни; две криви, означени SDSS1414−0132 и SDSS1047+0523, които рязко се спускат надолу.

А Определете масата на бялото джудже в слънчеви маси. Може да приемете, че червеното джудже не свети изобщо във филтър g, както и да пренебрегнете междузвездната екстинкция. Абсолютната звездна величина на Слънцето е +4.75 mag. Приемете, че бялото джудже свети със спектър, близък до този на Вега, т.е. има еднаква абсолютна звездна величина във всички филтри. [4 т.] [4 т.]

Б Приемете, че бялото джудже свети със спектър, близък до този на Вега. Използвайки звездните величини в g и i, върху дадения на работния лист спектър начертайте изолирания спектър на бялото джудже максимално точно. Извадете го графично от целия спектър и нарисувате върху фигурата и спектъра на червеното джудже. Филтър g обхваща дължини на вълната от 4000 до 5500 A, а филтър i – от 7000 до 8500 A. [3 т.] [3 т.]

В Оценете светимостта на червеното джудже, ако приемете, че отношението на потоците от бялото джудже и червеното джудже в интервала 3800-7200 A е равно на отношението на светимостите им в целия електромагнитен спектър. Дадена е таблица с типични температури, светимости и маси на M-джуджета по главната последователност. От получената светимост намерете най-вероятния спектрален клас и очакваната маса на червеното джудже. [3 т.]

Спектр. класT [K]L [Lsol_\mathrm{sol}]M [Msol_\mathrm{sol}]
M037500.0800.49
M137000.0550.44
M236000.0350.38
M335000.0270.36
M434000.0220.34
M532000.0110.28
M631000.00510.22
M729000.00320.19
M827000.00200.17

Г На Фиг. 2 са дадени примерни спектри на червени джуджета от класове M0-M7. Сравнявайки с тях, определете визуално от кой спектрален клас е червеното джудже в SDSS 1047+0523. Изполвайки таблицата от предното подусловие, определете очакваната маса на червеното джудже. [3 т.]

Осем нормирани спектъра с отместване, означени M0 до M7, в диапазона 5200–9000 Å; молекулните ивици се задълбочават от M0 към M7.

Фиг. 2 [3 т.]

Д На Фиг. 3 е дадена крива на лъчевите скорости, получена по дублетната линия на натрия с дължини на вълната 8183 A и 8195 A. Правете измерванията си върху кривата на работния лист. Ако приемете, че компонентите на системата лежат в равнината на зрителния лъч, пресметнете масата на червеното джудже. [4 т.]

Лъчева скорост в km/s спрямо орбитална фаза от около 0.25 до 2.2; точките с грешки очертават синусоида с максимум около +235 km/s и минимум около −135 km/s.

Фиг. 3 [4 т.]

Е Компонентите в системата са много близки и се движат с високи скорости, поради което загубата на енергия от излъчване на гравитационни вълни ще се окаже значителна в бъдеще. На Фиг. 4 са дадени резултатите от модел на SDSS 1047+0523, който приема маса на системата 0.6 слънчеви маси. Те показват как периодът на системата ще се скъсява в бъдеще поради излъчване на гравитационни вълни. И двете оси са в логаритмична скала, времето от настоящия момент е дадено в години по y-оста, а орбиталният период – по x. Определете сумарната енергия, която системата ще излъчи в гравитационни вълни в следващите 13.7 милиарда години според този модел. Правете измерванията си върху работния лист. [3 т.]

Логаритъм от възрастта на изстиване в години спрямо логаритъм от орбиталния период в дни; две криви, означени SDSS1414−0132 и SDSS1047+0523, които рязко се спускат надолу. [3 т.]

Отговори

Покажи отговорите

Решение

Покажи официалното решение


Оригинал в Архива: 21-IV-praktST.pdf · официални решения: a21-IV-praktST.pdf