НОА 2025, I кръг (общински), 5–6 клас — Задача 1. Небесни явления
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА / НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ОЛИМПИАДАТА ПО АСТРОНОМИЯ / ХХVIII НАЦИОНАЛНА ОЛИМПИАДА ПО АСТРОНОМИЯ / http://astro-olymp.org / I кръг / Ученици от 5-6 клас · 10 т.
Бележка от източника
Задачите можете да решавате сами вкъщи или да ги обсъждате със съученици и приятели. За решаването на някои от тях ще са ви нужни числени данни, които не са дадени в условията. Ще ви потрябват знания, които не се учат в училище, или пък ще срещнете думи, чието значение може би не знаете. Потърсете необходимата информация в книги, учебници, интернет. Обърнете се за помощ към вашите учители.
Но все пак имайте предвид: Писмени работи с цели пасажи от текст, копирани от Интернет, преписани буквално от книги или повтарящи се с други писмени работи, ще бъдат анулирани! Писмените работи трябва да са подготвени самостоятелно. В тях всичко прочетено и научено трябва да обясните с ваши оригинални мисли.
Обяснявайте вашите отговори!
Бележка от източника
Разгледайте страницата на олимпиадата в интернет: http://astro-olymp.org
В нея ще видите изображенията в тези задачи с много по-добро качество, отколкото на напечатаните на лист текстове.
Можете да видите и задачите за всички кръгове на последните няколко астрономически олимпиади заедно с техните решения. В раздела, наречен „Пищов“, има информация, която ще ви помогне да решавате астрономически задачи. Засега тази информация е изложена във вид, който е подходящ повече за учениците от VII до XII клас.
Решенията на задачите предайте на вашите учители по предмета Човекът и природата за V-VI клас, или по физика за VII-XII клас.
Краен срок за предаване на решенията – 17 януари 2025 г.
Условие
На следващите пет снимки виждате интересни небесни явления. Някои от тях могат да се наблюдават по-често, а други се виждат доста рядко. Възможно е да сте виждали всяко едно от тези явления.
А) Напишете името на всяко едно от явленията, които са изобразени на снимките и обяснете накратко (с 2-3 изречения) как се получава. [5 т.]
Б) Възможно ли е да наблюдаваме всяко едно от тези явления от България? Защо? [3 т.]
В) Кои от тези явления можем да наблюдаваме, ако се намираме на лунната повърхност? [2 т.]
Решение
А) На снимка 1 е изобразена дъга. Това е оптично явление, което може да се наблюдава в земната атмосфера, когато слънчевата светлина се пречупва от водни капки (най-често по време на дъжд) и се разлага на цветовете, от които е съставена. Разлагането се получава, защото различните цветове се пречупват под различен ъгъл от водата. Това явление се нарича дисперсия на светлината, но използването на този термин не се изисква от учениците от 5 и 6 клас.
На снимка 2 виждаме явлението метеор (това е много ярък метеор, който се нарича болид, но използването на тази дума не се изисква). То се получава, когато в земната атмосфера навлезе тяло, което се движи с много висока скорост. Това тяло свива и нагрява околния атмосферен въздух. Така то достига много висока температура и изгаря. Възможно е в решенията на някои ученици да присъства твърдението, че метеорното тяло се загрява поради съпротивлението на въздуха. Това не е напълно вярно, но следва да не се отнемат точки.
На снимка 3 е изобразено явлението пълно слънчево затъмнение. То е наистина много рядко и се получава, когато Луната застане точно между Земята и Слънцето, и за даден наблюдател закрие напълно слънчевия диск.
На снимка 4 е заснето полярно сияние. То може да се наблюдава най-добре от полярните области на Земята. Полярното сияние се обяснява с взаимодействието между газовете в земната атмосфера и заредените частици, които са изхвърлени от Слънцето (слънчев вятър). Магнитното поле на нашата планета изкривява траекториите на тези частици така, че те да се насочват към магнитните полюси. Влитайки в земната атмосфера с много високи енергии, те причиняват това светене. От учениците не се изисква да опишат напълно механизма, по който се получава сиянието.
На снимка 5 виждаме слънчево хало. Появяването му се дължи на пречупването на слънчевата светлина от ледени кристалчета, които се намират във високата атмосфера, обикновено образуващи много тънки облаци. Тези кристалчета имат правилна шестоъгълна форма, но това не се изисква като информация от учениците.
Б) Всяко едно от показаните явления може да се види от България. Това е така, защото в страната ни има всички необходими условия за наблюдението им. Единствено полярното сияние се вижда рядко от територията на нашата страна. Това може да стане само когато настъпи много силно слънчево избухване. За последната година такова явление бе наблюдавано два пъти от България.
В) Ако се намираме на лунната повърхност, не можем да наблюдаваме: дъга, метеор, полярно сияние и слънчево хало. Това е така, защото нашият естествен спътник няма атмосфера, а тя е необходима за появата на тези явления. Всъщност, от лунната повърхност, можем да видим метеор, който изгаря в атмосферата на Земята, но той трябва да бъде наистина изключително ярък ☺.
От Луната можем да наблюдаваме пълно слънчево затъмнение. Това е възможно, когато Земята закрива Слънцето за лунния наблюдател. В същия момент на Земята ние наблюдаваме лунно затъмнение.
Критерии за оценяване (общо 10 т.):
А) За назоваване на всяко едно небесно явление – 2 т.
За правилно обяснение как се получава всяко едно от явленията – 3 т.
Б) За правилен и обоснован отговор, че всяко едно от явленията може да се види от България – 2 т.
За пояснение, че полярното сияние се вижда много рядко от страната ни – 1 т.
В) За правилно посочване на явленията, които можем и които не можем да наблюдаваме от лунната повърхност – 1 т.
За правилно обяснение – 1 т.
Оригинал в Архива: 25-I-56.pdf · официални решения: a25-I-56.pdf