НОА 2026, I кръг (общински), 7–8 клас — Задача 4. Снимка на метеор

• А) Съзвездието Голяма мечка; звездите са Алкаид, Мицар, Алиот, Мегрец, Фекда, Мерак и Дубхе; астеризмът се нарича Големия черпак (българско народно название „Голямата кола“).

• Б) $\frac{23\ \mathrm{mm}}{51\ \mathrm{mm}} \cdot 26^\circ \approx 12^\circ$

  Мащабът се задава от ъгловото разстояние Дубхе–Алкаид ($\approx 26^\circ$). Точните милиметрови измервания зависят от принтера и формата на листа.

• В) Приблизително север-северозапад.

• Г) Три от следните осем обекта: M 3 (кълбовиден звезден куп), M 51, M 63, M 81, M 82, M 94, M 101 (спирални галактики; M 82 е галактика с повишено звездообразуване) и M 97 (планетарна мъглявина).

  От учениците се изисква да запишат правилно само три от тях.

А) Заснетият метеор преминава през съзвездието Голяма мечка. На снимката са написани имената на седемте най-ярки звезди от това съзвездие. Те образуват астеризъм, наречен Големия черпак. Българско народно название е и „Голямата кола“.

Б) За да намерим ъгловата дължина на метеора, първо измерваме дължината на неговата следа по изображението. Получаваме приблизително 23 mm. За да намерим дължината му в ъглови единици, ние трябва да знаем ъгловия мащаб на изображението. За целта, намираме информация (от интернет или от компютърна звездна карта, например в Stellarium), че ъгловото разстояние между звездите Дубхе и Алкаид е приблизително 26° (Същото важи и за двойката звезди Мерак и Алкаид). По изображението, те отстоят на разстояние 51 mm. Оттук следва, че ъгловата дължина на следата на метеора е:

Точните разстояния между звездите и дължината на метеорната следа, които учениците биха могли да измерят зависят от настройките на използвания принтер и точния формат на използвания лист хартия. Също така, учениците биха могли да използват ъгловото разстояние между други две звезди за определяне на ъгловия мащаб на по изображението. В авторското решение са посочени Дубхе и Алкаид, защото те са най-далечно разположените звезди от Големия черпак. Ако те се използват, измерванията биха били най-точни.

В) Ако нанесем отсечката, която свързва Дубхе и Мерак, нагоре и надясно около 5 пъти, ще достигнем до Полярната звезда. Тъй като наблюдателят е в северното полукълбо, то от негова гледна точка звездите под Полярната звезда (в това число и съзвездието Голяма мечка) се движат видимо надясно. Това означава, че Големият черпак е в положение малко преди долна кулминация (звездите от него видимо са незалязващи за този наблюдателен пункт). Полярната звезда е над точката север, а западът е вляво от севера. Следователно, за да заснеме този кадър фотографът е гледал в посока приблизително север-северозапад.

Г) В долната таблица са посочени осем обекта от каталога на Месие, които се намират в рамките на заснетия кадър.

От учениците се изисква на запишат правилно само три от тях.

Критерии за оценяване (общо 10т.)

А) 3т.

За правилно назоваване на съзвездието Голяма мечка – 1т.

За правилно написани имена на седемте ярки звезди – 1т.

За правилно назоваване на Големия черпак – 1т.

Б) 3т.

За правилен геометричен метод за определяне на дължината на метеора – 1,5т

За правилни измервания – 1т.

За верен числен резултат – 0,5т

В) 1т.

За правилна идея за определяне на посоката – 0,5т

За правилен отговор – 0,5т

Г) 3т.

За всеки вярно назован обект + правилно посочен вид, към който принадлежи – 1т.