НОФ 2013, Подбор · експеримент 2 — Задача 2. Магнитно съпротивление
Подбор 2013 — Експериментална задача 2
Условие
Увод
Когато постоянен магнит се движи по немагнитна метална повърхност, той индуцира токове на Фуко в метала. Те на свой ред създават магнитно поле, което съгласно с правилото на Ленц води до поява на съпротивителна сила, действаща на магнита:
където е скоростта на магнита, а е коефициент на магнитно съпротивление, зависещ от големината и формата на магнита, индукцията на магнитното поле, което той създава и от проводимостта на металната повърхност. Крайна цел на тази задача е да определите коефициента на магнитно съпротивление при движението на магнит по наклонена алуминиева повърхност.
Уреди, материали и основни данни
- Алуминиева релса с П-образно напречно сечение
- Неодимов магнит с форма на паралелепипед и маса . Магнитът е намагнитен успоредно на най-късата си страна, т.е. магнитните му полюси се намират върху широките му основи. Внимание! Магнитът е изработен от крехка сплав и лесно се чупи при удар. Затова се отнасяйте към него внимателно!
- Секундомер
- Хартиен дърводелски метър с милиметрови деления
- Молив
- Парче пластилин
- Линийка
- Листа за писане и 2 листа милиметрова хартия
- Земното ускорение е известно: .
Задачи за изпълнение
1 Разгледайте теоретично движението на магнит по метална повърхност, наклонена под ъгъл спрямо хоризонта. Коефициентът на магнитно съпротивление е , а коефициентът на триене при хлъзгане . Получете израз за граничната скорост , която достига магнитът при своето движение, в случай, че равнината е достатъчно дълга.
2 Поставете алуминиевия улей под ъгъл спрямо хоризонталната маса. Пояснете как сте определили ъгъла. Можете да опрете горния край на улея в паравана, а долния — да фиксирате към масата с парчето пластилин. Поставете магнита в улея с един от полюсите върху алуминиевата повърхност. Като пускате магнита да се хлъзга с нулева начална скорост от различни начални височини, определете зависимостта на времето на спускане от изминатия от магнита път . Представете данните таблично и графично.
3 Като анализирате графиката от т. 2, посочете какъв вид движение извършва магнитът в рамките на изследваните от вас интервали от време и определете граничната му скорост .
4 Изследвайте спускането на магнита при няколко различни ъгъла на наклон на улея: , но достатъчно големи, за да може магнитът да се хлъзга. Определете граничната скорост на спускане за всеки от ъглите и представете данните таблично.
5 Подберете такива променливи и , зависещи от ъгъла на наклон и от граничната скорост, че зависимостта между тях да бъде линейна. Представете данните за новите променливи таблично и графично. От получената графика определете коефициента на триене при хлъзгане и коефициента на магнитно съпротивление .
6 Зависимостта на скоростта на магнита от времето се дава с функцията:
където е независеща от ъгъла времеконстанта — времето, за което скоростта на магнита достига от граничната скорост.
От получените експериментални резултати определете времеконстантата . Можете ли с дадените уреди да установите експериментално дадения по-горе закон за изменение на скоростта? Обосновете отговора си.
Решение
Внимание: Непълно решение
Официалното решение не е транскрибирано — вижте файла с решенията в Архива (връзката е в края на страницата).
1
Когато , . Следователно:
2
Поставяме улея така, че разстоянието от основата му до вертикалната стена, в която е опрян, да бъде:
Пускаме магнита да се хлъзга от различни разстояния спрямо основата на улея и измерваме съответните времена на спускане. Правим по 3 измервания за всяко разстояние и пресмятаме средното време.
| (cm) | (s) | (s) | (s) | (s) |
|---|---|---|---|---|
| 10.0 | 0.87 | 0.94 | 0.81 | 0.87 |
| 20.0 | 1.60 | 1.63 | 1.63 | 1.62 |
| 30.0 | 2.38 | 2.34 | 2.32 | 2.35 |
| 40.0 | 3.06 | 3.12 | 3.00 | 3.06 |
| 50.0 | 3.84 | 3.87 | 3.80 | 3.84 |
| 60.0 | 4.62 | 4.54 | 4.62 | 4.59 |
Графиката на от е дадена по-долу.

3
Експерименталните точки лежат на една права линия, което означава, че след време движението е равномерно с граничната скорост . От наклона на правата линия определяме:
4
В таблицата са дадени времената на спускане за едно и също разстояние , но при различни ъгли на наклон. Ъгъла на наклон определяме от връзката:
| (°) | (s) | (s) | (s) | (s) | (cm/s) | (cm/s) | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 60.0 | 4.62 | 4.54 | 4.62 | 4.59 | 13.06241 | 1.73 | 26.1 |
| 56.6 | 5.22 | 5.21 | 5.23 | 5.22 | 11.49425 | 1.52 | 20.9 |
| 53.1 | 5.41 | 5.47 | 5.41 | 5.43 | 11.04972 | 1.33 | 18.4 |
| 49.5 | 5.50 | 5.63 | 5.81 | 5.65 | 10.62574 | 1.17 | 16.3 |
| 45.6 | 6.24 | 6.25 | 6.25 | 6.25 | 9.605123 | 1.02 | 13.7 |
5
От уравнение (1) следва, че ако положим:
получаваме линейна връзка между и :
Оттук следва, че графиката на от пресича абсцисата при
а наклонът на графиката е:
По експерименталните данни построяваме графика на от .
Бележка към източника
В текста и таблицата на последната налична страница е запазено означението , докато условието и останалите формули използват . Числата в таблиците са преписани без преизчисляване.
Оригинал в Архива: exp2_exp2_zad1.jpg · официални решения: exp2_exp2_resh1.jpg · допълнителни данни: exp2_exp2_zad2.jpg · допълнителни данни: exp2_exp2_resh2.jpg