НОФ 2024, II кръг (областен), 8. клас — Задача 1. Мотриса между две спирки на метрото
Олимпиада по физика 2024, областен кръг, тема за VIII клас (втора състезателна група) · 18 февруари 2024 г. · 10 т.
Условие
Движението на мотриса между две последователни спирки на метрото може да се раздели на три части. Първоначално мотрисата се движи равноускорително, след това продължава равномерно и накрая се движи равнозакъснително. Разстоянието между спирките е , а средната скорост за цялото време на движение на мотрисата между двете спирки е .
Мотрисите представлява вагони със самостоятелно задвижване, подобно на локомотив, но за разлика от локомотивите, в тях може да се превозват пътници. Използват се в градски железници като метро, трамваи и др.
1.1. Нарисувайте как ще изглежда зависимостта на скоростта на мотрисата от времето и означете участъците съответстващи на различните видове движения. Приемете, че ускорението при спиране на мотрисата е по-голямо от това при тръгването ѝ. [4 т.]
1.2. Определете средните скорости на мотрисата през всеки от периодите на ускорително движение, ако е известно, че цялото време, за което мотрисата се движи с ускорение е . [6 т.]
Отговори
- 1.1. Графиката е трапец в координати –: равноускорителен участък с време , равномерен с време и равнозакъснителен с време , като наклонът на третия участък е по-стръмен от този на първия.
- 1.2.
Решение
Решение 1.1. Движението на мотрисата може да се раздели на три части: равноускорително, равномерно и равнозакъснително. Графично те са представени на фигурата вдясно. (3 т.) За да различаваме величините (изминат път – , средна скорост – , ускорение – и време на движение – ) отнасящи се за всяка една от трите части на движението, ще използваме долни индекси, съответно и . (1 т.)

Точки за фигурата се дават ако графиката е трапец – (1 т.), ако са означени осите – (1 т.) ако ясно се вижда, че ускорението при спиране е по-голямо от това при тръгване – (1 т.).
Решение 1.2. Може да запишем законите за движение при ускорително движение в общ вид и да ги приложим за всяка част от движението на мотрисата: (0.5 т.) (1); (0.5 т.) (2).
Знакът „+“, пред ускорението , отговаря на равноускорително движение, знакът „−“ отговаря на равнозакъснително движение, а ако когато движението е равномерно използваме, че . Във всички случай може да изберем отправната система така, че . (0.5 т.)
Началната и крайната скорости на мотрисата е нула, тогава от (1) може да запишем , от (2) следва, че или при , . За средната скорост в първата част получаваме . (1.5 т.) Аналогично може да получим и средната скорост за третата част – . (1 т.) Така получаваме, че , където е скоростта на движение във втория участък, когато . Сега остава да изразим тази скорост чрез известните величини от условието на задачата – и . Средната скорост за цялото време на движение е:
(0.5 т.), откъдето намираме . (0.5 т.)
Окончателно за средните скорости по време на ускорителното движение получаваме . (1 т.)
Забележка: тази част от задачата може да се реши и като се използва фигурата по-горе, от която да се определи изминатият път като площта на трапец със основи , и височина . Средната скорост може да се пресметне като получената площ се раздели на цялото време на движение – голяма основа на трапеца. За това и други алтернативни решения се дават същия брой точки (6 т.).
Оригинал в Архива: NOF2_2024_8problems.pdf · официални решения: NOF2_2024_8solutions.pdf