МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА · Национално състезание по физика, Хисаря, 16 март 2013 г. · Специална тема · 16 март 2013 г.
Условие
В хубав слънчев ден може да се забележи, че по дъното на басейн се образуват красиви постоянно движещи се светли ивици (петна). Причината за тяхната поява е пречупването на светлината от нагънатата от вълнички водна повърхност. Тук ще се разгледат два частни случая. Басейнът е пълен с вода с показател на пречупване n=1,33. Над него има въздух, чийто показател на пречупване може да се приеме за единица. Дълбочината на басейна е h=2,00m. Нека по повърхността на водата се разпространява една единствена вълна. Да предположим, че тя създава вертикални отклонения на водната повърхност z(x)=Asin(λ2πx−T2πt), където A е амплитудата на вълната, а λ и T – съответно дължината и периода на вълната, x – хоризонтална координата, z – вертикално отклонение. λ=20,0cm. Приемете, че A≪λ≪h.
а) Първи случай. Изчислете амплитудата A1 на вълната, при която вертикални лъчи, падащи върху двете „плоски“ наклонени страни на един връх на вълната, ще достигат дъното в точка, намираща се точно под същия този връх на вълната. [4 т.]
б) Нека да си представим, че повърхността около върха на вълната може да се апроксимира (приближено да се описва) с цилиндрична повърхност с радиус R. Намерете радиуса R=f(λ,A). [2 т.]
в) Втори случай. Изчислете амплитудата A2 на вълната, при която вертикални лъчи, падащи около и във върха на вълната, ще достигат дъното на басейна в точка, намираща се точно под същия този връх на вълната (т.е. върхът на вълната ще работи като цилиндрична леща с фокус, намиращ се на дъното на басейна). [4 т.]
Чертежът е само за илюстрация. Отношенията на дадените размери h,λ,A,R не са верни! Освен това двата случая не са възможни за една и съща амплитуда A.
Отговори
а) 3.21 mm
A1=8π1n−1nhλ2
б)R=4π2Aλ2
в) 2.04 mm
A2=4π21n−1nhλ2=π2A1
Решение
а) Наклонът на водната повърхност в произволна точка е равен на производната dxdz=A1λ2πcos(λ2πx−T2πt). [0.5 т.] Следователно „плоската“ част на вълната сключва ъгъл α с хоризонталата, равен на α≈tgα=dxdz=λ2πA1. [0.5 т.] Това е и ъгълът, който сключва падащият вертикален лъч с нормалата на „плоската“ част на вълната. [0.5 т.] От закона на Снелиус, следва: sinβsinα=1n=n≈βα. [0.5 т.] От чертежа може да се намери, че hλ/4=tan(α−β)≈α−β=nn−1α=n(n−1)λ2πA1. [0.5 т.] Следователно A1=8π1n−1nhλ2[1 т.]. След заместване с дадените стойности, A1≈3,21mm. [0.5 т.]
б) Нека изберем координатната система така, че в някакъв момент от време вълничката да се описва с уравнението z(x)=Acos(λ2πx). Първата и втората производни в точката x=0 са съответно dxdz(0)=0[0.5 т.] и dx2d2z(0)=−λ24π2A. [0.5 т.] Съгласно дадената формула, радиусът на кривината на водната повърхност в тази точка е R=4π2Aλ2. [1 т.]
в) Използвайки формулата за фокусното разстояние на пречупваща сферична повърхност (или след нейния извод) hn=Rn−1=λ2(n−1)4π2A2[2 т.], се получава A2=4π21n−1nhλ2=π2A1[1 т.]=2,04mm. [1 т.]
Полезна математика
1. Елипсата е такава крива, че сумата от разстоянията от произволна точка на елипсата до две точки, наречени фокуси на елипсата, е константа. В декартова координатна система с начало в центъра на елипсата и оси, ориентирани по осите на симетрия на елипсата, уравнението на елипсата е(ax)2+(by)2=1, където a и b са двете полуоси на елипсата. Интересно “оптично” свойство на елипсата е, че лъч, тръгнал от единия фокус, след “отражение” от елипсата минава през другия фокус на елипсата.
2. РавенствотоAsinx+Bcosx=0е тъждество за всяко x тогава и само тогава, когатоA≡0∧B≡0.
3. Радиус ρ на кривината на крива, описвана с уравнениетоy(x)в точка от кривата с координати(x0,y(x0)), еρ=dx2d2y[1+(dxdy)2]23x=x0. 4.(1+x)n≈1+nx,x≪1.