НПСФ 2016, Специална тема — Задача 3. Хексагонална решетка

Автор: Olympiads XYZ · транскрипция на официалните материали

Автоматична транскрипция · предстои повторна проверка срещу оригинала

Национално пролетно състезание по физика – Бургас, 12 март 2016 г. — Специална тема · 12 март 2016 г. · 10 т.

Внимание: Бележка към темата

Физичните константи, отпечатани на стр. 1 преди Задача 1, важат за цялата тема: c=3.00×108c = 3.00 \times 10^{8} m/s; γ=6.67×1011\gamma = 6.67 \times 10^{-11} N·m²/kg²; R=8.314R = 8.314 J/(mol·K); NA=6.02×1023N_\mathrm{A} = 6.02 \times 10^{23} mol1^{-1}; g=9.81g = 9.81 m/s².

Условие

Много често в природата и в техниката се срещат хексагонални структури, т.е. структури съставени от правилни шестоъгълни елементи, запълващи плътно двумерна равнина (виж например фиг. 3.1). Тук, в три независими подусловия, ще изследвате някои физични свойства на различни такива структури.

Снимка на пчела върху восъчна пита от правилни шестоъгълни клетки.
Фиг. 3.1 — пчелна пита: пример за хексагонална структура в природата.
Модел на графенов слой — атоми, свързани в шестоъгълна решетка.
Фиг. 3.2 — графен: въглеродни атоми във върховете на правилни шестоъгълници.
Хексагонална мрежа, в която всяко ребро е резистор; два съседни възела са означени с A и B.
Фиг. 3.3 — безкрайна хексагонална мрежа от еднакви резистори със съпротивление R; означени са точките A и B.
Хексагонална решетка с шест означени възела A, B, C, D, E, F около централния възел A.
Фиг. 3.4 — хексагонален кристал с означени атоми A, B, C, D, E и F.

А) Повърхнинна плътност на графена

Графенът (фиг. 3.2) е двумерна форма на въглерода. Състои се от въглеродни атоми, заемащи върховете на правилни шестоъгълници, които запълват плътно равнината. Разстоянието между два съседни въглеродни атома е a=1.42 A˚a = 1.42\ \text{Å}. Колко е повърхнинната плътност λ\lambda на графена, т.е. колко е масата на единица площ от слой графен. Моларната маса на въглерода е μ=0.012 kg/mol\mu = 0.012\ \mathrm{kg/mol}. [2 т.]

Б) Хексагонална мрежа от резистори

За безкрайната хексагонална мрежа от еднакви резистори със съпротивление R всеки (фиг. 3.3), определете еквивалентното съпротивление RABR_\mathrm{AB} между точките A и B. [3 т.]

В) Дифузия в хексагонален кристал

В някои кристали пренасянето на електричен ток се дължи на т.нар. „скокова“ проводимост. В отсъствие на електрично поле, токовите носители „блуждаят“ по кристала, като извършват случайни скокове от атом на атом. В хексагоналния кристал, показан на фиг. 3.4, в даден момент електрон се намира в т. A. Електронът може да прескочи с еднаква вероятност 1/3 на всеки от трите съседни атома, после със същата вероятност на някой от следващата тройка съседни атоми и т.н.

Пресметнете вероятностите P(A),P(B),P(C),P(D),P(E)P(A), P(B), P(C), P(D), P(E) и P(F)P(F) след три случайни скока електронът да се окаже съответно в точките от A до F. [5 т.]

Отговори

Покажи отговорите

Решение

Покажи официалното решение


Оригинал в Архива: proletni_2016_STproblems.pdf · официални решения: proletni_2016_STsolutions.pdf