НПСФ 2023, Специална тема — Задача 2. Рентгенова прахова дифрактометрия
Пролетно национално състезание по физика, Варна, 5 март 2023 г. — Специална тема (седма възрастова група) · 5 март 2023 г. · 10 т.
Условие
Подредбата на атомите в твърдите тела може да се изследва с дифракция на рентгенови лъчи (тъй като тяхната дължина на вълната е сравнима с разстоянията между атомите). Транслационната симетрия на един кристал се описва с три вектора на транслация , , (нележащи в една равнина). Така, ако в точка с радиус-вектор се намира атом, то в точка се намира идентичен на първия атом ( са цели числа). В най-простия случай на така наречените „кубични кристали“ тези три вектора са перпендикулярни и равни по големина . Разстоянието се нарича константа на решетката и се дава обикновено в Å (1 Å = m). Във всяка равнина, в която лежат три атома, нележащи на една права, се намират безкрайно много атоми. Нещо повече, съществуват безкрайно много такива идентични успоредни равнини, разположени еквидистантно (разстоянието между най-близките се бележи с ). Тъй като рентгеновите лучи слабо се поглъщат от веществото, те проникват дълбоко и взаимодействат с голям брой атомни равнини. Ако дифрактиралата в някаква посока светлина от една такава равнина е във фаза с дифрактиралата светлина от съседната равнина, то в тази посока ще се наблюдава дифракционен максимум (виж фигурата).
Условието за наблюдение за дифракционен максимум се дава с уравнението на Брег (Bragg): . Забележете, че ъгълът не се мери спрямо нормалата, а спрямо атомната равнина! Тъй като има много такива семейства успоредни еквидистантни равнини, кристалът се държи като дифракционна решетка с много възможни параметри на дифракционната решетка . В случая на кубични кристали необходимото условие за наблюдаване на дифракционен максимум се дава с уравнението , където е параметърът на кубичната кристална решетка, а са цели числа. Съответно наблюдаваният дифракционен максимум се бележи (индексира) с . Експериментално тази дифракция може да се наблюдава със следната установка (виж фигурата): Измерва се зависимостта на интензивността на ренгеновото лъчение от ъгъла . Пробата представлява пресован прах (огромен брой кристалчета с микронни размери), така че за всеки ъгъл да има подходящо ориентирани кристалчета за наблюдение на дифракционен максимум.


Случай на проста кубична решетка. В нея атоми са разположени във върховете на кубове (виж фигурата). Такъв е случаят на кристалната структура на (алфа полоний). Дифракционната картина от такова вещество (дифрактограмата) е дадена на фигурата по-долу (при по-малки ъгли не се наблюдават максимуми). Тя е получена с монохроматично рентгеново лъчение с дължина на вълната Å. Приемете, че се наблюдават дифракционни максимуми за всички възможни стойности на (възможни за изследвания интервал от ъгли).


Случай на обемноцентрирана кубична решетка. В нея атоми са разположени освен във върховете на кубовете, също така и в центровете на тези кубове (виж фигурата). Такава е кристалната структура на W (волфрам, tungsten). В този случай обаче има ограничения (правила на подбор) за стойностите на , за които ще се наблюдават максимуми.
Дифрактограмата от волфрам е дадена на фигурата по-долу (при по-малки ъгли не се наблюдават максимуми). Тя е получена със същото рентгеново лъчение.


а) Индексирайте с подходящи числа дифракционните максимуми на фигурата. [1 т.]
б) Използвайки графичен метод, изчислете в Å константата на решетката на . [2,7 т.]
в) Масата на атом полоний е 209 ( kg). Изчислете плътността на алфа-полония. [0,3 т.]
г) Индексирайте с подходящи числа дифракционните максимуми на фигурата, ако е известно, че параметърът на решетката Å. Изследвайте възможните случаи. Постулирайте математическото правило на подбор, на което се подчиняват числата в индексите на наблюдаваните максимуми [3 т.]
д) Използвайки графичен метод, изчислете константата на решетката на волфрама. [2,4 т.]
е) Атомната маса на волфрама е ( kg). Изчислете плътността на волфрама. [0,6 т.]
Отговори
а) По нарастващ ъгъл: 100, 110, 111, 200, 210, 211, 220, „221, 300“, 310, 311.
Максимумът при отговаря едновременно на 221 и 300 ().
б)
Наклон .
в)
г) По нарастващ ъгъл: 110, 200, 211, 220, 310, 222, 321. Правило на подбор: разрешени са само тези максимуми , за които сумата е четно число.
д)
Наклон .
е)
Обемноцентрираната клетка съдържа 2 атома.
Решение
а) От необходимото условие за наблюдаване на дифракционен максимум следва, че при нарастване на ъгъла в дифрактограмата максимумите ще се наредят по нарастване на стойността на (или , чието използване е по-добро, защото е цяло число). [0.2 т.] Нека изследваме възможните комбинации (без техните пермутации, които дават същото число) и да ги наредим по нарастване на (виж таблицата)
| 100 | 1 | 310 | 10 | 411 | 18 | 510 | 26 | 433 | 34 |
| 110 | 2 | 311 | 11 | 331 | 19 | 333 | 27 | 530 | 34 |
| 111 | 3 | 222 | 12 | 420 | 20 | 511 | 27 | 531 | 35 |
| 200 | 4 | 320 | 13 | 421 | 21 | 432 | 29 | 442 | 36 |
| 210 | 5 | 321 | 14 | 332 | 22 | 520 | 29 | 600 | 36 |
| 211 | 6 | 400 | 16 | 422 | 24 | 521 | 30 | 610 | 37 |
| 220 | 8 | 322 | 17 | 430 | 25 | 440 | 32 | 532 | 38 |
| 221 | 9 | 410 | 17 | 500 | 25 | 441 | 33 | 611 | 38 |
| 300 | 9 | 330 | 18 | 431 | 26 | 522 | 33 | 620 | 40 |
Прави впечатление, че за стойности на липсват числата 7, 15, 23, 28, 31 и 39. Използвайки тази таблица, индексираме наблюдаваните максимуми в дифрактограмата на алфа-полония (виж фигурата по-долу). [0.8 т.]

б) от дадената формула, получаваме, че , т.е ако се чертае зависимостта на от , ще се получи пропорционалност с наклон . [0.3 т.] От дадената дифрактограма измерваме ъглите, при които се наблюдават дифракционните максимуми и табулираме зависимостта (виж таблицата). [0.7 т.] Построяваме графиката на тази зависимост (виж фигурата по-долу). [1.0 т.] От нея определяме наклона на пропорционалността . [0.3 т.] След това изчисляваме Å. [0.4 т.]
| 100 | 26.5 | 0.0525 | 1 |
| 110 | 37.8 | 0.1049 | 2 |
| 111 | 46.8 | 0.1577 | 3 |
| 200 | 54.7 | 0.2111 | 4 |
| 210 | 61.8 | 0.2637 | 5 |
| 211 | 68.4 | 0.3159 | 6 |
| 220 | 80.9 | 0.4209 | 8 |
| 221, 300 | 87.0 | 0.4738 | 9 |
| 310 | 93.0 | 0.5262 | 10 |
| 311 | 99.1 | 0.5791 | 11 |
в) Плътността на алфа-полония е равна на плътността на едно кубче от кристалната структура [0.3 т.]
г) В този случай максимумите в дифрактограмата пак ще се наредят по нарастване на стойността на , само че не е ясно кои максимуми ще липсват. Единственото сигурно е, че на всеки максимум ще съответства – цяло число и че зависимостта от пак ще бъде пропорционалност. Затова от дадената дифрактограма измерваме ъглите, при които се наблюдават дифракционните максимуми и табулираме зависимостта (виж първите две колони на таблицата). [0.4 т.]

| 40.3 | 0.1187 | 2 | 110 |
| 58.3 | 0.2373 | 4 | 200 |
| 73.2 | 0.3555 | 6 | 211 |
| 87.0 | 0.4738 | 8 | 220 |
| 100.6 | 0.5920 | 10 | 310 |
| 114.9 | 0.7105 | 12 | 222 |
| 131.2 | 0.8293 | 14 | 321 |
След това чертаем графика с вертикални линии цели числа и с хоризонтални линии – стойностите на (виж фигурата). Търсената пропорционалност трябва да минава през пресечни точки на тази мрежа, които лежат на една права, минаваща през точката (0,0). Чертаем първите пет въможни прави. [0.4 т.] Не е нужно да чертаем повече, защото от тях ще изчислим параметър на решетката Å. [0.4 т.] От тези 5 прави линии 4 (правите, отбелязани с 1, 3, 4, и 5) са невъзможни, защото предсказват максимуми, за които е 7, 15 или 28 (отбелязани на фигурата със стрелки), което е невъзможно. [0.4 т.] Остава единствената възможност права 2. [0.4 т.] От нея намираме стойностите на (табулирани в третата колона на таблицата). След това намираме възможните стойности на за тези стойности на (табулирани в четвъртата колона на таблицата) и ги отбелязваме на дифрактограмата (виж фигурата по-долу). [0.4 т.] Изследвайки какви числа са стигаме до извода, че математическото правило на подбор, на което се подчиняват числата в индексите на наблюдаваните максимуми, е „разрешени са само тези максимуми , за които сумата е четно число“. [0.6 т.]
д) Построяваме графика на зависимостта от (виж фигурата). [1.4 т.] От нея определяме наклона на пропорционалността . [0.5 т.] След това изчисляваме Å. [0.5 т.]

е) Плътността на волфрама е равна на плътността на едно кубче от кристалната структура (то съдържа 2 атома!) [0.6 т.]


Оригинал в Архива: proletni_2023_STproblems.pdf · официални решения: proletni_2023_STsolutions.pdf