НПСФ 2024, Специална тема — Задача 2. Реален газ
Пролетно национално състезание по физика, Кърджали, 9 март 2024 г. — Специална тема (седма възрастова група) · 9 март 2024 г. · 10 т.
Условие
Задача 2. Реален газ
В модела на идеалния газ се пренебрегва размера на частиците в газа и взаимодействията между тях. Едно по-добро описание на реалните газове е да се отчете по възможно най-простия начин размера на частиците и взаимодействията между тях. Това води до модификация на уравнението на идеалния газ (за един mol) като в него се вмъкват допълнителни членове и емпирични константи (зависещи от химичната природа на газа). Един възможен вариант е т.нар. уравнение на Ван-дер-Ваалс. За един mol то изглежда така . Константата отчита привличането между частиците на газа, а константата отчита техния краен обем.
а) Напишете уравнението на Ван-дер-Ваалс за мола газ. [0,5 т.]
б) Веществата могат да съществуват в различни агрегатни състояния. Известно е, че температурата на кипене на всяко вещество нараства с нарастване на налягането. Тъй като плътността на течностите намалява с увеличаване на температурата, а плътността на наситените пари на всяко вещество нараства с увеличаване на температурата, то може да се направи извода, че съществува температура , наречена критична, при която плътностите на течната и газовата фаза ще се изравнят и те ще станат неразличими. Налягането на газа при тези условия се нарича критично, а обемът на един мол при тези условия – критичен. Над тази критична температура не може да се наблюдава фазов преход течност-газ.

Оказва се, че с помощта на уравнението на Ван-дер-Ваалс може се изчислят тези критични параметри. Ако се чертаят изотерми, получени с уравнението на Ван-дер-Ваалс на диаграма, за температури над критичната, изотермата е монотонно намаляваща крива, за температури под критичната, изотермата има минимум и максимум (които нямат физичен смисъл и в тази задача не са важни), а при критичната температура изотермата има инфлексна точка (с координати и ), в която допирателната е хоризонтална (виж фигурата).
Използвайки уравнението на Ван-дер-Ваалс, изразете , и чрез двата емпирични параметри и и универсалната газова константа . [3 т.]
в) За газ от азотни молекули (N), N.m/mol и m/mol. Изчислете стойностите на , и за този газ. Универсалната газова константа е J/mol.K [1,5 т.]
г) Газ азот (N) с маса kg и моларна маса kg/mol е поставен в стоманена бутилка с обем l (литра) при стайна температура K. Изчислете налягането на газа в бутилката по два начина: 1. предполагайки, че е идеален газ и 2. предполагайки, че е Ван-дер-Ваалсов газ. [1,5 т.]
д) Ако се въведат безразмерни променливи за налягане, температура и обем по следния начин: и , получете уравнението на Ван-дер-Ваалс за безразмерните променливи , и . В него освен променливите трябва да има само числа (т.е. оказва се, че в тези променливи уравнението е „универсално“ и не зависи от химичната природа на газа). [1,5 т.]
е) Газ азот (N) с моларна маса kg/mol се намира при стайно налягане Pa и стайна температура K. Изчислете плътността на газа по два начина: 1. предполагайки, че е идеален газ и 2. предполагайки, че е Ван-дер-Ваалсов газ. За втория случай получете резултата числено (таблично или графично) с точност около процент. [2 т.]
Отговори
а)
б)
От условията и в критичната точка.
в)
Точността по темата е около процент; с толеранс K, с толеранс Pa.
г)
Стойностите в atm са отпечатани в решението при пресмятане с 1 atm Pa.
д)
е)
И двата начина дават 1,123 kg/m³ с точност до третия знак; безразмерният обем се получава от кубичното уравнение .
Решение
а) Тъй като при едно и също налягане и температура мола газ имат пъти по-голям обем от един мол газ, то уравнението на Ван-дер-Ваалс за мола газ ще изглежда така: . [0.5 т.]
б) Тъй като изотермата в критичната точка (състоянието с параметри , и ) има нулева първа и втора производна, то , (1) , [0.2 т.] , [0.4 т.] откъдето получаваме (2) и . (3) Разделяйки (2) на (3), получваме , . (4) [0.8 т.] Замествайки в (2), . [0.8 т.] (5) Замествайки (4) и (5) в (1), . [0.8 т.] (6)
в) За газ от азотни молекули (N) получаваме m, [0.5 т.] K, [0.5 т.] Pa atm. [0.5 т.]
г) 1. предполагайки, че е идеален газ Pa atm; [0.5 т.] 2. предполагайки, че е Ван-дер-Ваалсов газ Pa atm. [1 т.]
д) Въвеждайки безразмерните променливи уравнението на Ван-дер-Ваалс добива вида . [0.3 т.] Замествайки с изразите, получени в (4), (5) и (6), получаваме . [0.5 т.] След опростяване . (7) [0.7 т.]
е) 1. Предполагайки, че е идеален газ, , , откъдето , kg/m. [0.4 т.] 2. Предполагайки, че е Ван-дер-Ваалсов газ, една възможност е да използваме уравнението на Ван-дер-Ваалс в безразмерни променливи. Изчисляваме първо безразмерните параметри: , [0.2 т.] . [0.2 т.] Уравнение (7) се преобразува до кубичното уравнение . Замествайки с числените стойности, получаваме . [0.2 т.] (8) Тъй като , трябва да има само един реален корен. Очакваме резултатът да е близък до този, изчислен с уравнението на идеалния газ. Изчисляваме безразмерния обем, получен с уравнението на идеалния газ, . Търсим решение на (8) близо до тази стойност (виж таблицата [0.4 т.]) Решението е . [0.2 т.] Следователно kg/m. [0.4 т.]
| 210 | -19942.5 |
| 220 | 20853 |
| 215 | -494.812 |
| 215.5 | 1553.368 |
| 215.2 | 322.1758 |
| 215.1 | -86.6986 |
| 215.12 | -4.98461 |
Оригинал в Архива: ST_spec-tema-zadachy.pdf · официални решения: ST_spec-tema-reshenyja.pdf