IAO 2013, Практически тур — Задача 3. β-8 / αβ-8. Юпитер
XVIII Международна астрономическа олимпиада — практически кръг, българско издание · 6 септември 2013 г.
Източници и групи
Българският ръкопис съдържа α-7 (Астероид), β-7 (NGC 4214), β-8 A (спектър на Юпитер) и общите αβ-8 B/C. Оригиналните английски данни, изображения, таблици и решения са възстановени от съответните отделни архивни файлове. Самостоятелният лист за α-8 A дава скорост 12.6 km/s; той е прегледан за установяване на принадлежността, но не е добавен като ново условие към българската β задача. Няма намерено българско официално решение или отделна схема за оценяване за тези практически задачи.
Условие
αβ-8. Юпитер. Анализ на наблюдения на Юпитер и неговите луни.
Данните от наблюденията на Юпитер и неговите луни са дадени на отделни листи.
Вашите отговори (измерени величини, резултати от изчисленията, използваните формули) трябва да бъдат написани в съответните таблици.
A. Погледнете допълнителния лист.
A. Скорост на въртене — група β
Спектърът на Юпитер (фиг. 1) е получен при ориентация на процепа на спектрографа, съвпадаща с екватора на планетата. Дадени са дължините на вълните () на няколко отъждествени линии. Тъй като Юпитер се върти, при отразената от него слънчева светлина се наблюдава ефект на Доплер. Спектралните линии се получават наклонени, тъй като светлината, отразена от отдалечаващата се от наблюдателя част на диска на Юпитер претърпява червено, а отразената светлина от приближаващата се част – синьо преместване. Линиите, при които няма наклон, са формирани в земната атмосфера.

Table A
N [nm/mm] = ______
| (nm) | dx (mm) | (nm) | (km/s) |
|---|---|---|---|
[km/s] = ______
Formulae
[km/s] = ______
A.1. Определете средния мащаб на дадения спектрален интервал (N) в нанометри на милиметър, nm/mm.
A.2. Независимо за 3 различни спектрални линии измерете разликата между горния и долния край на линиите в милиметри (dx) и я преобразувайте в нанометри ().
A.3. Пресметнете екваториалната скорост на въртене на Юпитер () за всяка от измерените линии и усреднената окончателна стойност (-avg).
B. Екваториален период на въртене
Две изображения на Юпитер са дадени на фиг. 2 и 3. Вертикалните линии на изображенията обозначават проекции на оста на въртене на Юпитер (предполага се, че оста е перпендикулярна на зрителния лъч). Денонощният период на въртене може да се получи чрез анализ на хоризонталното отместване на дълго живеещи образувания в атмосферата на Юпитер, които се наблюдават относително близо до екватора.


Table B
dt [s] = ______
| Feature | (mm) | (mm) | (mm) | (°) |
|---|---|---|---|---|
| 1 | ||||
| 2 | ||||
| 3 |
= ______
[h] = ______
[km] = ______
Formulae
[°] = ______
[h] = ______
[km] = ______
B.1. През какъв интервал от време в секунди (dt) са направени тези изображения?
B.2. Едно от подходящите за анализ атмосферни образувания е вече обозначено с цифрата „1“. Изберете и означете с цифрите „2“ и „3“ на двете изображения две допълнителни атмосферни образувания, които ще използвате за по-нататъшни изчисления.
B.3. Измерете разстоянията от централната линия до отбелязаните образувания на двете изображения ( и съответно) и до края на диска на Юпитер на ширината на изображението ().
B4. Определете ъгъла на завъртане () за всяко изображение.
B5. Пресметнете средната стойност на ъгъла на завъртане (-avg).
B6. Определете денонощния период на въртене () в часове.
B7. Определете екваториалния радиус на Юпитер () в километри.
C. Маса и плътност
На фигурите 4 – 6 са представени наблюдения на три спътника на Юпитер, получени през септември 2011 г. в пет последователни нощи. На абсцисата е означено времето в часове от началото на наблюдателната сесия. На ординатата е нанесено ъгловото отстояние в (дъгови минути) на спътника от центъра на диска на Юпитер в момента на наблюдение. В някои случаи е даден също и екваториалният радиус на Юпитер в дъгови секунди.



Table C
| Moon | (h) | a (m) | (kg) | |
|---|---|---|---|---|
| 1 | ||||
| 2 | ||||
| 3 |
[kg] = ______
= ______
[km] = ______
V [m³] = ______
[kg/m³] = ______
Formulae
[kg] = ______
[km] = ______
C1. Определете периода на обикаляне на всеки от спътниците около Юпитер () в часове.
C2. Определете голямата полуос на орбитата на всеки от спътниците на Юпитер, изразена в екваториални радиуси на Юпитер (a-Je) и я преобразувайте в метри (a).
C3. Използвайте вашите измервания на движенията на всеки от спътниците за независимо изчисление на масата на Юпитер ().
C4. Определете средната стойност на масата на Юпитер (-avg).
C5. По снимките на Юпитер оценете степента на сплескване на Юпитер като отношение на полярния и екваториалния радиус ().
C6. Пресметнете средния радиус на Юпитер (-avg).
C7. Пресметнете средната плътност на Юпитер ().
Отговори
- vr ≈ 12.6 km/s; PJe ≈ 9.9 h; RJe ≈ 71470 km; MJ ≈ 1.87 × 10²⁷ kg; Rp/Re ≈ 0.9355; mean radius ≈ 69900 km; density ≈ 1310 kg/m³.
Решение
Официално решение на английски език. Измерванията в милиметри се отнасят до оригиналните печатни листове, а не до преоразмерени изображения.
Official solution tables and formulae. Part A calculations apply to the Bulgarian β task. Parts B and C are shared by α and β. Millimetre measurements refer to the original printed sheets, not resized screen images.
A. Rotational velocity — group β
Table A
| (nm) | dx (mm) | (nm) | (km/s) |
|---|---|---|---|
| 654.62 | ~5 | ~0.1105 | ~12.65 |
| 656.92 | ~5 | ~0.1105 | ~12.61 |
| 659.26 | ~5 | ~0.1105 | ~12.56 |
Formulae
Because of the Doppler effect the wavelength shift, , observed at the edge of Jupiter’s disk can be obtained through the following formula:
where c — speed of light in the vacuum.
Coefficient comes into effect due to the fact that:
- the sunlight, illuminating the planet, is reflected, therefore it was affected by Doppler effect twice;
- measurements are done at the edges of the disk and not relative to the non-shifted center, thus doubling the measured shift value.
B. Rotational period and equatorial radius
Table B
dt [s] = 6695
| Feature | (mm) | (mm) | (mm) | (°) |
|---|---|---|---|---|
| 1 | 66 | 33 | 92 | 66.86 |
| 2* | 57 | 46 | 92.5 | 67.86 |
| 3* | 44 | 54 | 87 | 68.75 |
Only as example — actual values depends on choosen feature and accuracy of measurements.
[h] = ~9.9
[km] = ~71470
Formulae
Source note: the table labels the period in hours and velocity in km/s; the final radius formula requires consistent time units. The supplied formula is retained without adding an unprinted conversion factor.
C. Mass and density
Table C
| Moon | (h) | a (m) | (kg) | |
|---|---|---|---|---|
| 1 | ~43 | ~5.9 | ~ | ~ |
| 2 | ~85 | ~9.4 | ~ | ~ |
| 3 | ~172 | ~14.9 | ~ | ~ |
| Quantity | Result |
|---|---|
| 174 mm / 186 mm ≈ 0.9355 | |
| (m) | ~ |
| V (m³) | ~ |
| (kg/m³) | ~1310 |
Formulae
In case of a moon orbiting a much more massive planet, the mass of the central body (planet) can be obtained from Kepler’s Third Law:
where G — gravitational constant, a — semi-major axis of moon orbit in meters, P — period in seconds.
The mean radius for a slightly oblate ellipsoid is:
Source note: the blank answer form asks for the mean radius in km, while the solution table gives it in m. Both unit labels are preserved. The formula uses the printed suffix “avr”, while the tables use “avg”.
Оригинал в Архива: bgpract.pdf · официални решения: a7sol.png · допълнителни данни: alphapract7.pdf · допълнителни данни: alphapract7data.pdf · допълнителни данни: betapract7.pdf · допълнителни данни: b7sol1.png · допълнителни данни: betapract7data.pdf · допълнителни данни: b7sol2.png · допълнителни данни: b7sol3.png · допълнителни данни: pract8.pdf · допълнителни данни: ab8sol1.png · допълнителни данни: ab8sol2.png · допълнителни данни: ab8sol3.png · допълнителни данни: alphapract8data.pdf · допълнителни данни: betapract8data.pdf · допълнителни данни: jupiter.pdf · допълнителни данни: moons.pdf · допълнителни данни: table_a.png · допълнителни данни: table_b.png · допълнителни данни: table_c.png · допълнителни данни: betapract8.pdf