IOAA 2012, Анализ на данни, български — Задача 1
6th International Olympiad on Astronomy and Astrophysics, 04 to 14 August, 2012 - Rio de Janeiro - Brazil · 4 август 2012 г.
Внимание: Бележка към темата
Официалните отговори са на английски. В ключа за задача 1 означенията Night B и Night C следват предварителното условие Data_preliminary.doc: данните за B там са данните за C в българското условие, а данните за C там са данните за B тук. Оригиналните таблици и означения в ключа са запазени; това засяга отговора за облаците и надписите на графиките.
Условие
Ето няколко факта, засягащи фотометрията на астероиди:
- Астероидите в Слънчевата система са малки тела с неправилна форма, които се движат по приблизително елиптични орбити около Слънцето.
- Яркостта на един астероид, за земен наблюдател, в даден момент зависи от това кои области от повърхността на астероида се огряват от Слънцето и как тези области се виждат от наблюдателя.
- Отразяването на слънчевата светлина от астероида зависи от вида на неговата повърхност и от ъгъла между Слънцето, астероида и наблюдателя (фазовия ъгъл), който се променя поради движението на Земята и астероида по техните орбити. В частност, астероидите, покрити с фин прах (наречен реголит) показват рязко повишаване на яркостта, когато фазовите им ъгли (φ) са близки до 0° (т.е. когато са близко до своята опозиция). Това нарастване на блясъка се нарича фазов ефект.
- Тъй като яркостта на един обект намалява с квадрата на разстоянието до него, то наблюдаваната звездна величина на астероида зависи от разстоянието му до Слънцето и от разстоянието му до наблюдателя, за момента на наблюдението. Звездната величина m, която астероидът би имал извън атмосферата се задава с формулата:
където обикновено се нарича коригирана звездна величина (звездната величина, която астероидът има, ако се намира на разстояние 1 AU от Слънцето и на разстояние 1 AU от Земята) и зависи само от видимата от наблюдателя част от осветената повърхност на астероида и от фазовия ефект. R и D са съответно хелиоцентричното и геоцентричното разстояние.
Нека сега да разгледаме следния сценарий. В три различни нощи са получени криви на блясъка на един астероид. В трите нощи той се е намирал в различни точки от своята орбита. Във всяка една от нощите, в полето на астероида е попадала звезда – фотометричен стандарт, която е била заснета едновременно с него. В таблица 1 са дадени необходимите разстояния и фазови ъгли, както и калибрираните звездни величини на стандартните звезди, които са били наблюдавани едновременно с астероида. Приемете, че калибрираните звездни величини са звездните величини, които се получават след извършване на всички необходими корекции, премахващи влиянието на атмосферата и апаратурата.
Таблици 2, 3 и 4 са дадени въздушните маси и инструменталните звездните величини на астероида и стандартните звезди за съответните моменти от време. Моментът на първото наблюдение във всяка нощ се приема за нулев момент на скалата на времето.
Въздушна маса е дебелината на атмосферата по лъча на зрение, като приемаме тази дебелина по посока на зенита за 1. Въздушната маса е безразмерна величина.
Въпроси
1) Постройте графики на зависимостта на инструменталната звездна величина на всяка една от стандартните звезди, от въздушната маса. [1,5 т.]
2) Пресметнете коефициента на поглъщане за всяка нощ (вижте Приложение A в края на задачата). [3 т.]
3) Били ли са наблюденията, в някои от нощите, повлияни от облаци? Запишете Вашия отговор по един от следните начини: a) Night A, b) Night B, c) Night C, d) None of the nights. [0,5 т.]
4) Начертайте, за всяка една от нощите, калибрираната звездна величина на астероида като функция на времето (вижте Приложение B). [3 т.]
5) Определете периода на въртене на астероида за всяка една от трите нощи. Приемете, че кривата на блясъка на този астероид има два минимума и два максимума. Приемаме, че половината от периода на въртене е средноаритметично от интервалите от време между два съседни максимума и два съседни минимума. [1,5 т.]
6) Определете амплитудата на кривата на блясъка за всяка от трите нощи. [1,5 т.]
7) Начертайте графика на зависимостта на калибрираната и коригирана звездна величина на астероида от фазовия ъгъл φ (използвайте средната стойност на звездната величина за всяка крива на блясъка). [1,5 т.]
8) Пресметнете ъгловия коефициент на фазовата зависимост (графиката, която описва зависимостта на калибрираната и коригирана звездна величина на астероида от фазовия ъгъл). Отчитайте само точките, които са далеч от момента на опозиция (вижте трети абзац от фактите за фотометрия на астероиди). [0,5 т.]
9) Има ли някаква причина да считаме, че повърхността на астероида е покрита с фин прах (реголит)? Отговорете с: YES или NO. [0,5 т.]
Таблица 1
| Нощ | D [AU] | R [AU] | φ [°] | M_star |
|---|---|---|---|---|
| A | 0.36 | 1.35 | 0.0 | 8.2 |
| B | 1.15 | 2.13 | 8.6 | 8.0 |
| C | 2.70 | 1.89 | 15.6 | 8.1 |
Таблица 2: Нощ A
| t [hours] | Air mass | m_ast | m_star |
|---|---|---|---|
| 0.00 | 1.28 | 7.44 | 8.67 |
| 0.44 | 1.18 | 7.38 | 8.62 |
| 0.89 | 1.11 | 7.34 | 8.59 |
| 1.33 | 1.06 | 7.28 | 8.58 |
| 1.77 | 1.02 | 7.32 | 8.58 |
| 2.21 | 1.00 | 7.33 | 8.56 |
| 2.66 | 1.00 | 7.33 | 8.56 |
| 3.10 | 1.01 | 7.30 | 8.56 |
| 3.54 | 1.03 | 7.27 | 8.58 |
| 3.99 | 1.07 | 7.27 | 8.58 |
| 4.43 | 1.13 | 7.31 | 8.61 |
| 4.87 | 1.21 | 7.37 | 8.63 |
| 5.31 | 1.32 | 7.42 | 8.67 |
| 5.76 | 1.48 | 7.49 | 8.73 |
| 6.20 | 1.71 | 7.59 | 8.81 |
| 6.64 | 2.06 | 7.69 | 8.92 |
| 7.09 | 2.62 | 7.87 | 9.14 |
| 7.53 | 3.67 | 8.21 | 9.49 |
Таблица 3: Нощ B
| t [hours] | Air mass | m_ast | m_star |
|---|---|---|---|
| 0.00 | 1.28 | 13.24 | 8.38 |
| 0.44 | 1.18 | 13.21 | 8.36 |
| 0.89 | 1.11 | 13.13 | 8.34 |
| 1.33 | 1.06 | 13.11 | 8.33 |
| 1.77 | 1.02 | 13.11 | 8.32 |
| 2.21 | 1.00 | 13.15 | 8.32 |
| 2.66 | 1.00 | 13.17 | 8.32 |
| 3.10 | 1.01 | 13.17 | 8.32 |
| 3.54 | 1.03 | 13.13 | 8.33 |
| 3.99 | 1.07 | 13.15 | 8.34 |
| 4.43 | 1.13 | 13.14 | 8.34 |
| 4.87 | 1.21 | 13.14 | 8.37 |
| 5.31 | 1.32 | 13.21 | 8.38 |
| 5.76 | 1.48 | 13.30 | 8.43 |
| 6.20 | 1.71 | 13.34 | 8.47 |
| 6.64 | 2.06 | 13.39 | 8.54 |
| 7.09 | 2.62 | 13.44 | 8.65 |
| 7.53 | 3.67 | 13.67 | 8.87 |
Таблица 4: Нощ C
| t [hours] | Air mass | m_ast | m_star |
|---|---|---|---|
| 0.00 | 1.28 | 11.64 | 8.58 |
| 0.44 | 1.18 | 11.53 | 8.54 |
| 0.89 | 1.11 | 11.56 | 8.60 |
| 1.33 | 1.06 | 11.49 | 8.52 |
| 1.77 | 1.02 | 11.58 | 8.48 |
| 2.21 | 1.00 | 11.79 | 8.63 |
| 2.66 | 1.00 | 11.67 | 8.53 |
| 3.10 | 1.01 | 11.53 | 8.46 |
| 3.54 | 1.03 | 11.47 | 8.48 |
| 3.99 | 1.07 | 11.63 | 8.67 |
| 4.43 | 1.13 | 11.51 | 8.51 |
| 4.87 | 1.21 | 11.65 | 8.55 |
| 5.31 | 1.32 | 11.77 | 8.61 |
| 5.76 | 1.48 | 11.88 | 8.75 |
| 6.20 | 1.71 | 11.86 | 8.78 |
| 6.64 | 2.06 | 12.03 | 9.03 |
| 7.09 | 2.62 | 12.14 | 9.19 |
| 7.53 | 3.67 | 12.63 | 9.65 |
Приложение A: коефициенти на поглъщане
Извънатмосферната (калибрираната) звездна величина се задава с формулата:
където A е коефициентът на поглъщане, B се нарича нул-пункт за съответната нощ, X е въздушната маса при която се извършват наблюденията, а m е инструменталната звездна величина (тази, която е получена директно от наблюденията).
Приложение B: калибрирана относителна звездна величина
Ако стандартната звезда попада в същия кадър, в който попада и обектът, то калибрираната звездна величина на обекта се пресмята по формулата:
Решение
Pontuation
| Item | Points |
|---|---|
| 1 | 1.5 (0.5 each plot) |
| 2 | 3.0 (1 each coefficient) |
| 3 | 0.5 |
| 4 | 3.0 (1 each plot) |
| 5 | 1.5 (0.5 each) |
| 6 | 1.5 (0.5 each) |
| 7 | 1.5 |
| 8 | 0.5 |
| 9 | 0.5 |
Answers: Itens 1,2
See Fig. 1-3.



Item 3
Night B
Itens 4,5,6
See Fig. 4-6.



Itens 7,8
See Fig. 7.

Item 9
Yes
Оригинал в Архива: Data-student-bg.doc · официални решения: DataAnalysis_Solutions.pdf · допълнителни данни: DataAnalysisFINAL.doc · допълнителни данни: Data_preliminary.doc