IOAA 2012, Анализ на данни, български — Задача 1

6th International Olympiad on Astronomy and Astrophysics, 04 to 14 August, 2012 - Rio de Janeiro - Brazil · 4 август 2012 г.

Внимание: Бележка към темата

Официалните отговори са на английски. В ключа за задача 1 означенията Night B и Night C следват предварителното условие Data_preliminary.doc: данните за B там са данните за C в българското условие, а данните за C там са данните за B тук. Оригиналните таблици и означения в ключа са запазени; това засяга отговора за облаците и надписите на графиките.

Условие

Ето няколко факта, засягащи фотометрията на астероиди:

  • Астероидите в Слънчевата система са малки тела с неправилна форма, които се движат по приблизително елиптични орбити около Слънцето.
  • Яркостта на един астероид, за земен наблюдател, в даден момент зависи от това кои области от повърхността на астероида се огряват от Слънцето и как тези области се виждат от наблюдателя.
  • Отразяването на слънчевата светлина от астероида зависи от вида на неговата повърхност и от ъгъла между Слънцето, астероида и наблюдателя (фазовия ъгъл), който се променя поради движението на Земята и астероида по техните орбити. В частност, астероидите, покрити с фин прах (наречен реголит) показват рязко повишаване на яркостта, когато фазовите им ъгли (φ) са близки до 0° (т.е. когато са близко до своята опозиция). Това нарастване на блясъка се нарича фазов ефект.
  • Тъй като яркостта на един обект намалява с квадрата на разстоянието до него, то наблюдаваната звездна величина на астероида зависи от разстоянието му до Слънцето и от разстоянието му до наблюдателя, за момента на наблюдението. Звездната величина m, която астероидът би имал извън атмосферата се задава с формулата:
m(t)=mr(t)+5lg⁡(RD),m(t) = m_r(t) + 5\lg(RD),

където mr(t)m_r(t) обикновено се нарича коригирана звездна величина (звездната величина, която астероидът има, ако се намира на разстояние 1 AU от Слънцето и на разстояние 1 AU от Земята) и зависи само от видимата от наблюдателя част от осветената повърхност на астероида и от фазовия ефект. R и D са съответно хелиоцентричното и геоцентричното разстояние.

Нека сега да разгледаме следния сценарий. В три различни нощи са получени криви на блясъка на един астероид. В трите нощи той се е намирал в различни точки от своята орбита. Във всяка една от нощите, в полето на астероида е попадала звезда – фотометричен стандарт, която е била заснета едновременно с него. В таблица 1 са дадени необходимите разстояния и фазови ъгли, както и калибрираните звездни величини на стандартните звезди, които са били наблюдавани едновременно с астероида. Приемете, че калибрираните звездни величини са звездните величини, които се получават след извършване на всички необходими корекции, премахващи влиянието на атмосферата и апаратурата.

Таблици 2, 3 и 4 са дадени въздушните маси и инструменталните звездните величини на астероида и стандартните звезди за съответните моменти от време. Моментът на първото наблюдение във всяка нощ се приема за нулев момент на скалата на времето.

Въздушна маса е дебелината на атмосферата по лъча на зрение, като приемаме тази дебелина по посока на зенита за 1. Въздушната маса е безразмерна величина.

Въпроси

1) Постройте графики на зависимостта на инструменталната звездна величина на всяка една от стандартните звезди, от въздушната маса. [1,5 т.]

2) Пресметнете коефициента на поглъщане за всяка нощ (вижте Приложение A в края на задачата). [3 т.]

3) Били ли са наблюденията, в някои от нощите, повлияни от облаци? Запишете Вашия отговор по един от следните начини: a) Night A, b) Night B, c) Night C, d) None of the nights. [0,5 т.]

4) Начертайте, за всяка една от нощите, калибрираната звездна величина на астероида като функция на времето (вижте Приложение B). [3 т.]

5) Определете периода на въртене на астероида за всяка една от трите нощи. Приемете, че кривата на блясъка на този астероид има два минимума и два максимума. Приемаме, че половината от периода на въртене е средноаритметично от интервалите от време между два съседни максимума и два съседни минимума. [1,5 т.]

6) Определете амплитудата на кривата на блясъка за всяка от трите нощи. [1,5 т.]

7) Начертайте графика на зависимостта на калибрираната и коригирана звездна величина на астероида от фазовия ъгъл φ (използвайте средната стойност на звездната величина за всяка крива на блясъка). [1,5 т.]

8) Пресметнете ъгловия коефициент на фазовата зависимост (графиката, която описва зависимостта на калибрираната и коригирана звездна величина на астероида от фазовия ъгъл). Отчитайте само точките, които са далеч от момента на опозиция (вижте трети абзац от фактите за фотометрия на астероиди). [0,5 т.]

9) Има ли някаква причина да считаме, че повърхността на астероида е покрита с фин прах (реголит)? Отговорете с: YES или NO. [0,5 т.]

Таблица 1

НощD [AU]R [AU]φ [°]M_star
A0.361.350.08.2
B1.152.138.68.0
C2.701.8915.68.1

Таблица 2: Нощ A

t [hours]Air massm_astm_star
0.001.287.448.67
0.441.187.388.62
0.891.117.348.59
1.331.067.288.58
1.771.027.328.58
2.211.007.338.56
2.661.007.338.56
3.101.017.308.56
3.541.037.278.58
3.991.077.278.58
4.431.137.318.61
4.871.217.378.63
5.311.327.428.67
5.761.487.498.73
6.201.717.598.81
6.642.067.698.92
7.092.627.879.14
7.533.678.219.49

Таблица 3: Нощ B

t [hours]Air massm_astm_star
0.001.2813.248.38
0.441.1813.218.36
0.891.1113.138.34
1.331.0613.118.33
1.771.0213.118.32
2.211.0013.158.32
2.661.0013.178.32
3.101.0113.178.32
3.541.0313.138.33
3.991.0713.158.34
4.431.1313.148.34
4.871.2113.148.37
5.311.3213.218.38
5.761.4813.308.43
6.201.7113.348.47
6.642.0613.398.54
7.092.6213.448.65
7.533.6713.678.87

Таблица 4: Нощ C

t [hours]Air massm_astm_star
0.001.2811.648.58
0.441.1811.538.54
0.891.1111.568.60
1.331.0611.498.52
1.771.0211.588.48
2.211.0011.798.63
2.661.0011.678.53
3.101.0111.538.46
3.541.0311.478.48
3.991.0711.638.67
4.431.1311.518.51
4.871.2111.658.55
5.311.3211.778.61
5.761.4811.888.75
6.201.7111.868.78
6.642.0612.039.03
7.092.6212.149.19
7.533.6712.639.65

Приложение A: коефициенти на поглъщане

Извънатмосферната (калибрираната) звездна величина се задава с формулата:

M=m−A⋅X+BM = m - A \cdot X + B

където A е коефициентът на поглъщане, B се нарича нул-пункт за съответната нощ, X е въздушната маса при която се извършват наблюденията, а m е инструменталната звездна величина (тази, която е получена директно от наблюденията).

Приложение B: калибрирана относителна звездна величина

Ако стандартната звезда попада в същия кадър, в който попада и обектът, то калибрираната звездна величина на обекта се пресмята по формулата:

Mast=mast−mstar+Mstar.M_{ast} = m_{ast} - m_{star} + M_{star}.

Решение


Оригинал в Архива: Data-student-bg.doc · официални решения: DataAnalysis_Solutions.pdf · допълнителни данни: DataAnalysisFINAL.doc · допълнителни данни: Data_preliminary.doc