IOAA 2016, Анализ на данни — Задача 3. Свръхнови от тип Ia

Анализ на данни · 50 т.

Инструкции

(1) Пълната продължителност на тура е пет часа.

(2) Практическият тур се състои от: Задачи от 1 до 3 - 50 точки всяка - 50 x 3 = 150 точки Общо = 150 точки

(3) Във Вашия плик Вие ще намерите

a. Текстовете на задачите, преведени на английски език

b. Текстовете на задачите, преведени на Вашия език

c. Таблица с константи на английски език

d. Taблица с константи на Вашия роден език

e. Бланка за отговори и решения за всяка задача (Summary answersheet)

f. Начална страница (Cover sheet)

(4) Моля, изплзвайите само син или черен химикал за писане. За чертане, можете да използвате молив. Графиките задължително трябва да бъдат начертани с молив!

(5) Няма да се отнемат точки за липсващо или грешно решение.

(6) Ще бъдат отнемани точки, ако отговорът на някоя задача е посочен, без подробно решение.

(7) Ще се отнемат точки, ако крайният отговор е записан с неправилен брой цифри или ако лиспва мерна единица или тя е неправилна.

(8) Трябва да използвате стойностите на фундаменталните и астрономическите константи, които са включени в таблицата, която Ви е предоставена.

(9) Инструкции, касаещи бланката за отговори и решения

a.Вие ще разполагате с отделна бланка за отговори (Summary answersheet) за всяка една задача. Крайният отговор на всяка една задача трябва да записан в съотвеното поле в тази бланка. Моля, запишете Вашия състезателен код и броя страници, използвани за решението на всяка една задача, в заглавната страница.

b. От Вас се изисква да напишете подробно решение в предоставеното място. Ако е необходимо, можете да поискате допълнителни листи (blank answersheets).

c.Моля, пишете решението на всяка задача на отделен лист!

d. Напишете Вашия състезателен код, номера на задачата и номера на страницата на ПРЕДНАТА страна на всяка една страница за решения (blank answersheet). Напишете Вашия състезателен код и номер на страницата на ОБРАТНАТА страна на всяка страница за решения.

e.Всяка графика трябва да бъде номерирана, съгласно инструкциите в съответната задача.

f. Номерата на страниците трябва да са последователни, т.е. ако Вие използвате 20 страници за целия тур (включително и бланките за отговори (Summary Answersheets)), номерата на страниците трябва да са от 1 до 20.

g. Моля, пишете само в очертаното поле!

h. Моля, зачертайте всичко, което сте написали, но не бихте искали да бъде оценявано.

(10) В края на тура:

a. Ясно запишете на началната страница (Cover sheet) номерата на странциите на които са написани решенията на всяка задача.

b. Проверете дали сте написали Вашия състезателен код на всички страници!

c. Поставете: началната страница, всички бланки за отговори и решения, празните листи и листите за чернова в плика. Можете да вземете със себе си текстовете на задачите и таблицата с константи.

Таблица с константи

Фундаментални константи

Скорост на светлината във вакуумc=2.998×108 m s−1c = 2.998\times10^8\ \mathrm{m\,s^{-1}}
Константа на Планкh=6.626×10−34 J sh = 6.626\times10^{-34}\ \mathrm{J\,s}
Константа на БолцманkB=1.381×10−23 J K−1k_B = 1.381\times10^{-23}\ \mathrm{J\,K^{-1}}
Константа на Стефан-Болцманσ=5.670×10−8 W m−2 K−4\sigma = 5.670\times10^{-8}\ \mathrm{W\,m^{-2}\,K^{-4}}
Заряд на електронаe=1.602×10−19 Ce = 1.602\times10^{-19}\ \mathrm{C}
Гравитационна константаG=6.674×10−11 N m2 kg−2G = 6.674\times10^{-11}\ \mathrm{N\,m^2\,kg^{-2}}
Универсална газова константаR=8.315 J mol−1 K−1R = 8.315\ \mathrm{J\,mol^{-1}\,K^{-1}}
Число на АвогадроNA=6.022×1023 mol−1N_A = 6.022\times10^{23}\ \mathrm{mol^{-1}}
Закон на Вин за отместване на максимума на излъчванеλmT=2.898×10−3 m K\lambda_m T = 2.898\times10^{-3}\ \mathrm{m\,K}
Маса на електронаme=9.109×10−31 kgm_e = 9.109\times10^{-31}\ \mathrm{kg}
Маса на протонаmp=1.673×10−27 kgm_p = 1.673\times10^{-27}\ \mathrm{kg}
Маса на неутронаmn=1.675×10−27 kgm_n = 1.675\times10^{-27}\ \mathrm{kg}
Атомна единица за маса (a.m.u.)1.661×10−27 kg1.661\times10^{-27}\ \mathrm{kg}

Астрономически константи

1 парсек (pc)3.086×1016 m3.086\times10^{16}\ \mathrm{m}
1 астрономическа единица (AU)a⊕=1.496×1011 ma_\oplus = 1.496\times10^{11}\ \mathrm{m}
Маса на СлънцетоM⊙=1.989×1030 kgM_\odot = 1.989\times10^{30}\ \mathrm{kg}
Радиус на СлънцетоR⊙=6.955×108 mR_\odot = 6.955\times10^8\ \mathrm{m}
Светимост на СлънцетоL⊙=3.826×1026 WL_\odot = 3.826\times10^{26}\ \mathrm{W}
Видима звездна величина на Слънцето в момент на местно пладнеm⊙=−26.72 magm_\odot = -26.72\ \mathrm{mag}
Слънчева константа (за Земята)1366 W m−21366\ \mathrm{W\,m^{-2}}
Видим ъглов диаметър на Слънцетоθ⊙=30′\theta_\odot = 30\prime
Маса на ЗемятаM⊕=5.972×1024 kgM_\oplus = 5.972\times10^{24}\ \mathrm{kg}
Радиус на ЗемятаR⊕=6.371×106 mR_\oplus = 6.371\times10^6\ \mathrm{m}
Тропична година365.242 solar days=3.156×107 s365.242\ \text{solar days} = 3.156\times10^7\ \mathrm{s}
Маса на ЮпитерMJ=1.898×1027 kgM_J = 1.898\times10^{27}\ \mathrm{kg}
Радиус на орбитата на ЮпитерRJ=5.203 AUR_J = 5.203\ \mathrm{AU}

Условие

Свръхновите от тип Ia играят важна роля за измерването на големи извънгалактични разстояния. Те имат много характерна крива на блясъка и поради това е лесно да се определи дали една свръхнова принадлежи към този тип.

Кривите на блясъка на всички свръхнови от тип Ia са изключително подобри една на друга, но само когато блясъкът е представен като функция на времето по подходящ начин. За да се направи това, първо трябва една крива на блясъка да се представи в отправна система, неподвижно свързана с галактиката, в която свръхновата избухва, т.е. да се отчете космологичното удължаване на времевите интервали. Вследствие от него, всеки един наблюдаван времеви интервал Δtobs\Delta t_{\mathrm{obs}}, е (1+z)(1 + z) пъти по-продължителен отколкото е в отправната система, неподвижно свързана с галактиката (z е червеното преместване на галактиката). В тази отправна система, продължителността на интервала е Δtgal\Delta t_{\mathrm{gal}}.

Нека в отправна система, свързана със свръхнова, тя намалява своя блясък с две звездни величини за интервал от време Δt0\Delta t_0 след максимума. За различните свръхнови от тип Ia този интервал е различен. Обаче е установено, че съществува параметър s с който ако умножим скалата на собственото време на една свръхнова (на нейната галактика) Δts=sΔtgal\Delta t_s = s\Delta t_{\mathrm{gal}}, кривите на блясъка на всички свръхнови придобиват една и съща форма. Оказва се, че параметърът s е характеристика на самата свръхнова и зависи линейно от абсолютната звездна величина, MpeakM_{\mathrm{peak}}, която свръхновата има в максимума на своя блясък. Зависимостта между двете величини може да се представи във вида:

s=a+bMpeak ,s = a + bM_{\mathrm{peak}}\,,

където aa и bb са константи.

Ако е известен параметърът s на една далечна свръхнова, може да бъде изчислена нейната абсолютната звездна величина, като се използва горното равенство.

В таблицата са включени следните данни за три свръхнови: модул на разстоянието μ\mu (за първите две), скорост на отдалечаване, czcz, и техните видими звездни величини, mobsm_{\mathrm{obs}}, в различни моменти от време. Времето, Δtobs≡t−tpeak\Delta t_{\mathrm{obs}} \equiv t - t_{\mathrm{peak}} показва колко денонощия са минали от момента в който свръхнова е имала максимален блясък, до момента в който е измерена съответната ѝ звездна величина. Включените в таблицата звездни величини са коригирани за междузвездна и атмосферна екстинкция.

ИмеSN2006TDSN2006ISSN2005LZ
μ (mag)34.2735.64
cz (km s−1^{-1})4515942612060
Δtobs_{\mathrm{obs}} (d)mobs_{\mathrm{obs}} (mag)mobs_{\mathrm{obs}} (mag)mobs_{\mathrm{obs}} (mag)
-15.0019.4118.3520.18
-10.0017.4817.2618.79
-5.0016.1216.4217.85
0.0015.7416.1717.58
5.0016.0616.4117.72
10.0016.7216.8218.24
15.0017.5317.3718.98
20.0018.0817.9119.62
25.0018.4318.3920.16
30.0018.6418.7320.48

(D3.1) Пресметнете стойностите на посочените времеви интервали Δtgal\Delta t_{\mathrm{gal}}, в отправни системи, спрямо които галактиките, където избухват свръхновите, са неподвижни.

Запишете получените от Вас стойности в съответните полета на таблицата, която се намира на ОБРАТНАТА страна на бланката за отговори (Summary Answersheet).

На една и съща графика, начертайте кривите, които показват изменението на блясъка на свръхновите в неподвижна отправна система. Надпишете графиката с “D3.1”). [15 т.]

(D3.2) Приемете, че параметърът, s2s_2, за свръхновата SN2006IS е равен на 1.00. Пресметнете съответните параметри s1s_1 и s3s_3, за двете свръхнови SN2006TD и SN2005LZ, съответно, след като определите продължителността на интервала Δt0\Delta t_0 за всяка една от тях. [5 т.]

(D3.3) Пресметнете скалираните времеви интервали, Δts\Delta t_s, за трите свръхнови. Напишете получените от Вас стойности в същите таблици в бланката за отговори (Summary Answersheet).

На друга графика начертайте кривите, които показват изменението на блясъка на трите свръхнови така, че да може да се провери, че те вече имат еднакъв профил. Надпишете тази графика с “D3.3”. [14 т.]

(D3.4) Пресметнете абсолютните звездни величини в максимума на блясъка Mpeak,1M_{\mathrm{peak,1}}, за SN2006TD и Mpeak,2M_{\mathrm{peak,2}}, за SN2006IS. Използвайте тези стойности, за да пресметнете константите aa и bb. [6 т.]

(D3.5) Пресметнете абсолютната звездна величина в максимума на блясъка Mpeak,3M_{\mathrm{peak,3}}, и модула на разстоянието, μ3\mu_3, за свръхновата SN2005LZ. [4 т.]

(D3.6) Използвайте стойността на модула на разстоянието μ3\mu_3, за да оцените стойността на константата на Хъбъл, H0H_0. След това, оценете възрастта на Вселената, THT_{\mathrm{H}}. [6 т.]

Решение


Оригинал в Архива: data_analysis_bg.pdf · официални решения: data_analysis_sol.pdf · допълнителни данни: instructions_data_analysis_bg.pdf · допълнителни данни: tableofconstants_bg.pdf · допълнителни данни: data_analysis.pdf · допълнителни данни: Data-analysis-qp.pdf