МАО 2003, Сборник 2003–2005, 7–11 клас — Задача 91. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАДАЧИ, Атмосфера на Земята и планетите, 4.10
57-ва МОСКОВСКА АСТРОНОМИЧЕСКА ОЛИМПИАДА (2003)
УСЛОВИЯ НА ЗАДАЧИТЕ
УСЛОВИЯ НА ЗАДАЧИТЕ
ЧАСТ 1
57-ва МОСКОВСКА АСТРОНОМИЧЕСКА ОЛИМПИАДА (2003)
7 клас
Част 6. Астрономически тест
Част 6.
Астрономически тест
Във всеки от въпросите трябва да подредите четирите обекта А,В,С и D по реда на нарастване на параметъра, указан в условието.
Условие
Определете на каква дълбочина се спуска под хоризонта Слънцето, когато се виждат сребристи облаци над Слънцето на височина над хоризонта. В кои дати тези облаци могат да се наблюдават през цялата нощ на ширината на Москва? Приемете височината на облаците 83км, а рефракцията да се пренебрегне.
Отговори
- Докато потъването на Слънцето под хоризонта достигне ; на ширината на Москва — от последните дни на май до средата на юли.
Решение
Сребристите облаци – това са най-високите облаци на Земята, образуващи се в областта на последния минимум в мезосферата (през летните месеци температурата там пада до C). Ще считаме, че сребристите облаци се виждат винаги, когато се осветяват от Слънцето (в действителност поглъщането в атмосферата внася допълнителни ограничения). На рисунката е изобразена пределна ситуация, когато облаците, намиращи се в т.N, се осветяват от допирателните лъчи на Слънцето.
Наблюдателят се намира в т.О.
От правоъгълния триъгълник ASC се вижда, че дълбочината на потъване на Слънцето под хоризонта γ в точка О е равна на сумата на геометричните ъгли α и β. За триъгълника ONC можем да запишем синусова и косинусова теорема:
Тук R е радиус на Земята, H – височина на сребристите облаци, h – ъгловата им височина над хоризонта. Повдигайки на квадрат първото уравнение и заменяйки с , получаваме квадратното уравнение за косинус на ъгъл α:

След преобразувания на свободния член на уравнението получаваме израз за дискриминантата:
Уравнението има две решения:
Физически смисъл има само решението със знак „+”, второто решение съответства на продължението на отсечката NO под хоризонта с последващ изход в атмосферата на Земята. Замествайки числените значения, получаваме, че ъгъл . Ъгъл β се изчислява значително по-лесно:
В заключение - сребристите облаци са видими на дадена височина над хоризонта, докато потъването на Слънцето под хоризонта достигне . На ширината на Москва () Слънцето не се спуска по-дълбоко от даденото ниво, ако деклинацията му е по-голяма от , т.е. от последните дни на май до средата на юли.
РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ
РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ
Част 1.
57-ма Московска астрономическа олимпиада (2003г.)
7 клас
Част 2. 58 Московска астрономическа олимпиада (2004г.)
Част 2
58 Московска астрономическа олимпиада (2004г.)
I ТУР
7 клас
Част 3. 59- та Московска астрономическа олимпиада (2005год.)
Част 3.
59- та Московска астрономическа олимпиада (2005год.)
I тур
7 клас
Част 4. Допълнителни задачи
Част 4
Допълнителни задачи
Видимо движение на небесните тела
Решение 4.25 (без отпечатано условие)
4.25. Ако пренебрегнем наклона на орбитата на Венера към еклиптиката (което можем в повечето случаи да правим за всички конфигурации на тази планета, с изключение на долно съединение), то в деня на най-голяма източна елонгация Венера трябва да е на еклиптиката на от Слънцето, т.е. изпреварвайки във видимото движение с половин месец. Получава се , че Венера ще се окаже близо до точката на лятното слънцестоене, и нейната долна кулминация в точка север ще е на северния полярен кръг (ширина ). Звездното време в този момент ще е 18 часа, и еклиптиката ще съвпада с хоризонта. Слънцето, намиращо се на еклиптиката, надясно на от Венера (при наблюдение от северното полукълбо), ще изгрява над хоризонта от северо-изток.
Част 5. Открита задочна астрономическа олимпиада (2005год.)
Част 5.
Открита задочна астрономическа олимпиада (2005год.)
Част 6. Астрономически тест - Отговори
Част 6
Астрономически тест - Отговори:
Препоръки при оценяване на теста
Препоръки при оценяване на теста:
Тестът може да се оценява по количеството правили отговори ( от 0 до 25), но може да се използва и по-сложен и обективен метод. Всеки правилен отговор в този случай се оценява с 8 точки, а за неправилен отговор се отнемат точки (6-N), където N e броя на единични размествания, необходими за получаване на правилен отговор. Под единично разместване се разбира промяната на местата на две съседни букви, за неточен отговор се отнемат от 0 точки (ако всички букви са написани в обратен ред) до 5 точки (сгрешени само две съседни букви). В случай на правилен отговор (N=0) участникът се награждава с две допълнителни точки, и оценката, както казахме е 8. максималната оценка за целия тест е 200 точки.
Пример: Правилен отговор – D, C, A, B, а участникът е дал отговор A, C, D, B. За получаване на правилен отговор трябват три единични премествания :
А, C, D, B – C, A, D, B – C, D, A, B – D, C, A, B.
Тогава, за дадения отговор трябва да извадим 3 точки. Подобна методика е сложна за ръчна проверка, но достатъчно лека за реализиране във вид на компютърна програма.
Част 7. Задачи от първите Московски астрономически олимпиади, 1 олимпиада (1947 г.), I тур
Част 7
Задачи от първите Московски астрономически олимпиади
1 олимпиада (1947 г.), I тур
Оригинал в Архива: 2003-2005.pdf