НОА 1998, Сборник задачи 1998–1999 — Задача 17. Втори кръг, X÷XII клас — задача 2
ЗАДАЧИ за първи кръг на олимпиадата по астрономия · 5 т.
Внимание: Бележка към темата
Сборник с шест отделни комплекта задачи с решения (1997/1998 и 1998/1999 г.): първи и втори кръг, републикански кръг на I НОА (Варна, 2 април 1998 г.), I кръг на задочната школа, I и II кръг на II НОА. Задачите са номерирани последователно 1–64; комплектът и групата са посочени в заглавието на всяка задача.
Задочна школа по астрономия, I кръг
Право на индивидуално участие в задочната школа имат всички ученици в посочените класове (курсове). Всеки участник трябва да изпрати решенията на задачите от настоящия първи кръг на адрес:
Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Николай Коперник”
п.к. 120, гр. Варна 9000
Крайният срок на изпращането е 15 януари 1998 г. (дата на пощенското клеймо от мястото на изпращане). Решенията на задачите да са написани четливо и поставени общо в един плик заедно с празен плик, на който е залепена марка и написан адресът на автора на решенията.
Пожелаваме ви успех!
Условие
Слънцето привлича всяка точка от земната повърхност по-силно, отколкото Луната; но при това явлението "приливи и отливи" се предизвиква от действието главно на Луната, а не на Слънцето. Защо? (5 т.)
Отговори
2.7
Отношение на лунната към слънчевата приливна сила.
Решение
Явлението приливи и отливи възниква вследствие на това, че даденото небесно тяло (Луната, Слънцето) придава различни ускорения на различни части от земното кълбо. Съгласно закона на Нютон за всеобщото привличане, ускорението, което придава тяло с маса M на друго тяло, намиращо се от първото на разстояние r, е , където γ е гравитационната константа. Следователно приливното действие на небесните тела се определя от разликата на получените ускорения от различни части на земното кълбо. (2 т.)

В точки 1 и 2, показани на фиг. 1 нека разгледаме две малки части от Земята с маса Δm. Силите на привличане, с които им действа Луната, са:
; ,
където е масата на Луната, a- разстоянието от Земята до Луната, и е радиусът на Земята.
Разликата между тези сили, както вече казахме, служи за мярка на приливната сила:
(1 т.)
Тъй-като , то
(1 т.)
С аналогични разсъждения за приливната сила, която се получава от въздействието на Слънцето, намираме:
,
където A е разстоянието между Слънцето и Земята, а е масата на Слънцето. Като сравним двете сили и получаваме:
(2 т.)
Като заместим в горната формула известните данни, окончателно получаваме:
(1 т.)
т.е. лунната приливна сила е 2,7 пъти по-голяма от слънчевата. Затова приливите и отливите се предизвикват главно от Луната, а не от Слънцето.
ЗАБЕЛЕЖКА
Максималният брой точки е 20. Необходимият брой точки, за допускане до участие в следващия кръг е:
А) За ученици от VII÷IX клас - 13 точки;
Б) За ученици от X÷XII клас - 13 точки.
Справочни данни (II кръг на II НОА, VII - IX клас)
Справочни данни: екваториален радиус на Земята R = 6378 km.
Справочни данни (II кръг на II НОА, X - XII клас)
Справочни данни: екваториален радиус на Земята R = 6378 km, звездно денонощие , сидеричен лунен месец .
Оригинал в Архива: 1998-1999-booklet.pdf