НОА 1998, IV кръг, 7–12 клас — X–XII.4

За $1s$ Луната изминава по своята орбита около Земята разстояние:

$x_1=(2\times 3.14\times 380000\ km)/(27^{d}.3\times 24^{h}\times 3600^{s})\sim 1\ km$

На разстояние от Луната, колкото е разстоянието до Земята, лунната сянка изминава от запад на изток път:

$x_2=x_1[150\times 10^{6}\ km/(150\times 10^{6}km-380000\ km)]\sim 1\ km$

Но Земята се върти около оста си от запад на изток и точка от екватора изминава за $1\ s$ път:

$x_3=(2\times 3.14\times 6370\ km)/(24^{h}\times 3600^{s})\sim 0.5\ km$

Следователно, при движението на Земята около оста ѝ, точките от земната повърхност „догонват“ лунната сянка в толкова по-голяма степен, колкото по-голяма е тяхната линейна скорост. Така, продължителността на слънчевото затъмнение, наблюдавано от земната повърхност, се увеличава, при това колкото по-близо до екватора, толкова повече. Ето защо в тропическите страни се наблюдават най-дългите слънчеви затъмнения.