НОА 2001, III кръг (национален), 11–12 клас — Задача 4
IV Национална олимпиада по астрономия, III кръг, ученици XI – XII клас
Внимание: Бележка към темата
Фиг.1 и фиг.2, към които препраща практическата задача, липсват в архивното копие на условието — то е само от две страници и съдържа единствено чертежа към задача 2. Съответните чертежи се виждат само в решенията и са включени там.
Условие
Една от най-близките до нас звезди е т.нар. летяща звезда на Барнард. Пространствената ѝ скорост е = 400 km/s. Предполага се, че звездата е придобила такава висока скорост, тъй като някога е влизала в състава на тясна двойна система, чиято друга, по-масивна компонента е избухнала.
• Приемаме, че масата на звездата на Барнард е = 1 , а масата на другата звезда преди взрива е била = 10 . След взрива масата на остатъка от избухналата звезда е . Намерете разстоянието между двете звезди преди взрива. Считайте, че преди взрива двете звезди са се движили по кръгови орбити една около друга.
• Ако масата на остатъка е = 1, то какви биха били пространствените скорости на звездата на Барнард и остатъка от масивната звезда след раздалечаването им?
Отговори
•
• km/s за звездата на Барнард и km/s за остатъка от масивната звезда.
В решението и двата израза са отпечатани с означение ; вторият (5 km/s) по смисъл е . Междинни стойности: = 40 km/s, = 180 km/s, km/s.
Решение
Решение. Нека и са радиусите на орбитите на двете звезди преди взрива спрямо общия център на масите. Разстоянието между звездите във всеки момент е . В сила е следното съотношение:
Ако е орбиталният период на движение на звездите, то:
Съгласно третият закон на Кеплер:
където е гравитационната константа. Оттук използвайки (1) и (2) получаваме:
Разстоянието между звездите преди взрива е:
Нека преди взрива разстоянието между звездите е km. По-леката звезда има скорост = 400 km/s, а по-тежката = 40 km/s. След взрива остатъкът от избухналата звезда има маса . Непосредствено след взрива неизбухналата звезда има скорост , а остатъкът от избухналата звезда – , но те вече не се движат по кръгови орбити около центъра на масите, защото поради намалялата маса на избухналата звезда, се привличат много по-слабо и системата се разпада. След като се разлетят на голямо разстояние, скоростите на звездата и на остатъка от избухналата звезда стават съответно и . Това са пространствените скорости, които търсим.
Скоростите на звездите , , и са относно координатна система, в която центърът на масите на системата преди взрива е неподвижен. След взрива на едната звезда, обаче, голяма част от нейната маса се превръща в бързо разширяваща се мъглявина, в средата на която остават едната звезда и остатъкът от другата. Гравитационното въздействие на тази мъглявина върху тях е нулево. Центърът на масите на новата система от две тела вече не е неподвижен относно координатната система, в която центърът на масите преди взрива е бил неподвижен. Скоростта на новия център на масите относно стария е: . Скоростите на звездата и остатъка относно новия център на масите непосредствено след взрива са: , (; ).
Записваме закона на запазване на енергията в координатната система, свързана с новия център на масите:
където и са скоростите на звездата и остатъка в новата координатна система, след като се отдалечат на голямо разстояние (или в безкрайност). Тъй като и то .
Оттук получаваме:
За да намерим пространствените скорости, трябва да преминем в първоначалната координатна система: и . Тъй като , то за пространствените скорости получаваме:
(Бележка на транскриптора: вторият израз е отпечатан също с означение ; по смисъл това е .)
Оригинал в Архива: NOA3_2001_11-12problems.pdf · официални решения: NOA3_2001_11-12solutions.pdf