НОА 2002, II кръг (областен), 7–8 клас — Задача 4

По пладне, т.е. в горна кулминация, Слънцето се намира на най-голяма височина над хоризонта:

а) в деня на лятното слънцестояние (около 22 юни в северното полукълбо) за точките с географска ширина от 23°.5 (северна тропична окръжност) до 90° (северен полюс и симетрично разположените точки в южното полукълбо, където лятното слънцестояние е около 23 декември;

б) в дните на пролетното и есенното равноденствие в точките от екватора (22 март, 23 септември);

в) в две междинни дати — една между пролетното равноденствие и лятното слънцестояние и друга, симетрична на първата, между лятното слънцестояние и есенното равноденствие — за точките с географска ширина от 0° до 23°.5 от двете полукълба на Земята.

Слънцето е най-ниско над хоризонта по пладне:

а) в деня на зимното слънцестояние за всички точки без екватора — за северното полукълбо на 23 декември, а за южното на 22 юни. За точките с географска ширина от 66°.5 до 90° (над полярните окръжности) тогава

Слънцето е най-ниско под хоризонта;

б) на самия екватор Слънцето има минимална височина над хоризонта два пъти в годината — на двете дати на слънцестоене.