НОА 2002, IV кръг, Старша възраст — Задача 1
V Национална олимпиада по астрономия, IV (подборен) кръг, 27 юли 2002 г., гр. Силистра, старша възраст (15 – 17 г.) · 27 юли 2002 г.
Условие
Затъмненията на спътниците на Юпитер теоретично би трябвало да се повтарят през еднакви интервали от време. В действителност те се наблюдават с все по-големи закъснения, когато Юпитер от противостояние отива към дъединение със Слънцето, а след това закъсненията започват да намаляват. Към следващото противостояние наблюдаваните моменти на затъмнения отново съвпадат с теоретичните. Използвайки това, през XVII век датският астрономо Рьомер направил първия успешен опит за определяне на скоростта на светлината.
• Изчислете скоростта на светлината, като знаете, че най-голямото наблюдавано закъснение на затъмненията е . Юпитер е на 5.203 AU от Слънцето, 1 AU = km. Наблюдения са възможни при минимално ъглово отстояние на Юпитер от Слънцето . Наклонът на орбитата на Юпитер към еклиптиката не се отчита.
• Моментът на началото на затъмнението се отчита с неточност около . С каква грешка се пресмята скоростта на светлината?
Отговори
•
Пресметнатата стойност е 297 084 km/s; решението я закръгля до 297 000 km/s, защото последните 3 значещи цифри не са достоверни.
•
Закъснението е s, т.е. в интервала 994 ÷ 1002 s; резултатът се отличава от средния с около 1200 km/s, или приблизително 0.4 %.
Решение
Първо определяме разстоянието от Земята до Юпитер, когато Юпитер е на ъглово отстояние от Слънцето.

На чертежа S е Слънцето, T е Земята, P е положението на Юпитер в опозиция, C – в съединение, а A – когато е на ъгъл от Слънцето.
Търсим разстоянието TA.
В триъгълника TAS спускаме височината и пресмятаме:
В триъгълника :
От (4) като заместим резултатите от (2) и (3) получаваме:
При наблюдение на затъмненията в спътниковата система на Юпитер в моментите около противостояние няма закъснение в сравнение с теоретичните предсказания. Тогава разстоянието от Земята до Юпитер е:
Закъснението от 998 s възниква поради разликата между разстоянията TA и TP:
Светлината изминава това разстояние за 998 s със скорост:
Грешката при определянето на момента на затъмнение е 4 s. Следователно закъснението на затъмнението е s, т.е. закъснението най-вероятно е в интервала s. С която и от тези две стойности да пресметнем скоростта на светлината по формула, подобна на (7), ще получим резултат за c, който се отличава от средния ( km/s) с около 1200 km/s, т.е. с приблизително 0.4%. Това е малка грешка, но тя ни показва, че трябва да закръглим средния резултат до km/s, защото последните 3 значещи цифри не са достоверни.
Неточността при определянето на момента на затъмненията произтича от следните причини:
- Спътниците на Юпитер имат определени диаметри и навлизат постепенно в сянката на планетата, така че блясъкът им не изчезва изведнъж.
- Плавното намаляване на блясъка се дължи и на това, че границата на сянката на Юпитер не е рязка, а размита поради атмосферата на планетата.
Оригинал в Архива: NOA4_2002_STproblems.pdf · официални решения: NOA4_2002_STsolutions.pdf