НОА 2005, III кръг (национален), 7–8 клас — Задача 3

• Венера и Меркурий не могат да се наблюдават в нощта на 5/6 март 2005 г., защото се губят в лъчите на Слънцето; Марс, Юпитер и Сатурн са на големи ъглови разстояния от Слънцето и могат да се наблюдават в различни моменти от същата нощ.

Очевидно в центъра на картата е северният небесен полюс. Концентричните кръгове около него са паралелите, а радиално разположените прави линии са деклинационните кръгове (небесните меридиани). Те са 12 на брой, което означава, че са прекарани през $2^\mathrm{h}$ по ректасцензия. Като знаем, че небесният екватор минава през пояса на Орион, определяме и кой от паралелите съответства на него. От екватора до небесния полюс разстоянието е $90^\circ$. Оттук следва, че паралелите са прекарани през $30^\circ$.

Намираме съзвездието Риби. Близо до дясната “риба” (западно от квадрата на Пегас) се намира пролетната равнодествена точка ♈. Точното ѝ положение е пресечната точка на съответния най-близък деклинационен кръг с екватора. Този деклинационен кръг съответства на ректасцензия $0^\mathrm{h}$. От него се ориентираме, за да нанесем ректасцензята и на другите деклинационни кръгове през $2^\mathrm{h}$, имайки предвид, че тя нараства по посока на годишното движение на Слънцето по еклиптиката. За тази посока можем да се ориентираме по реда на следване на зодиакалните съзвездия. Пресечната точка на диаметрално противоположния деклинационен кръг с екватора е есенната равноденствена точка ♎. Точките ♈ и ♎ са двете пресечни точки на еклиптиката с небесния екватор. Точките на лятно и зимно слънцестоене определяме като лежащи на меридианите с ректасцензии съответно $6^\mathrm{h}$ и $18^\mathrm{h}$, и отстоящи на около $23.5^\circ$ над екватора и под екватора. После очертаваме приблизително еклиптиката.

Накрая, след като имаме координатна мрежа с числени означения и като използваме данните от таблицата, нанасяме полаженията на планетите. Датата 5 март е с около 16 дни, или половин месец по-рано от пролетното равноденствие, когато Слънцето е в точката ♈. Следователно на 5 март Слънцето е на около $1^\mathrm{h}$ по ректасцензия преди (или западно) от ♈, т.е. между планетите Венера и Меркурий. Самите две планети са на около $20^\circ$ една от друга. Това означава, че те са много близо до Слънцето и ще се губят в неговите лъчи. Венера и Меркурий не могат да се наблюдават в нощта на 5/6 март 2005 г. Всички останали планети – Марс, Юпитер и Сатурн са на големи ъглови разстояния от Слънцето и могат да се наблюдават в различни моменти от същата нощ.