НОА 2006, III кръг (национален), 7–8 клас — Задача 4
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА · НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ОЛИМПИАДАТА ПО АСТРОНОМИЯ · IX НАЦИОНАЛНА ОЛИМПИАДА ПО АСТРОНОМИЯ · III кръг · 13 май 2006 г. · Ученици 7-8 клас · 13 май 2006 г.
Внимание: Бележка към темата
В печатния ключ множителите в таблицата за спътниците на Юпитер се различават от мащабите в съседния текст. И двете са запазени според източника.
Условие
На рисунката виждате диаграма, показваща видимите положения на четирите галилееви спътника на Юпитер – Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Като използвате данните от диаграмата, направете подходящи измервания и определете възможно най-точно масата на планетата Юпитер.
Ако сте наблюдавали с телескоп Юпитер в 0ʰ на днешния ден, как би бил разположен относно планетата всеки един от спътниците? Нарисувайте схема.
Орбиталното движение на Юпитер, както и това на Земята да не се отчита.
Справочни данни:
Съгласно III закон на Кеплер, ако около космическо тяло с маса обикаля спътник с много по-малка маса, то
където е голямата полуос на орбитата на спътника, е неговият орбитален период, а е гравитационната константа.
Радиус на Юпитер – 71 500 км

Отговори
kg
Средно аритметично на оценките от четирите спътника.
Решение

Определяме мащабите на скалите на диаграмата. По скалата на разстоянията на 80 радиуса на Юпитер отговарят 82 мм. Мащабът е 80/82≈0.9756 радиуса на Юпитер на милиметър. По скалата на времето на 40 дни отговарят 151 мм. Мащабът е 40/151≈0.265 денонощия на милиметър.
Измерваме амплитудите на изменение на разстоянията от спътниците до центъра на Юпитер. Това са радиусите на орбитите на спътниците около Юпитер. За по-точни резултати амплитудата на изменение на разстоянието до Юпитер измерваме на няколко места и усредняваме резултатите. Получаваме:
| Спътник | Радиус на орбитата r₀₀ в мм | Радиус на орбитата в радиуси на Юпитер, r₀ = r₀₀ × 0.769 рад.юп./мм |
|---|---|---|
| Йо | 6 | 5.8536 |
| Европа | 9,5 | 9.2682 |
| Ганимед | 15 | 14.634 |
| Калисто | 27 | 26.3412 |
За да определим по-точно орбиталния период на даден спътник, измерваме общата продължителност на колкото е възможно повече периоди върху диаграмата и делим получената стойност на броя периоди. Например за Йо можем да измерим общата продължителност на 21 периода, за Европа – 10, за Ганимед – 5 и за Калисто – 2 периода. Резултатите са следните:
| Спътник | Орбитален период T₀₀ в мм | Орбитален период в денонощия, T₀ = T₀₀ × 0.212 дни/мм |
|---|---|---|
| Йо | 6,68 | 1.7702 |
| Европа | 13,4 | 3.551 |
| Ганимед | 27 | 7.155 |
| Калисто | 62,5 | 16.5625 |
От III закон на Кеплер:
където M е масата на Юпитер, a е радиусът на орбитата на спътника, T е неговият орбитален период, а γ е гравитационната константа. Масата на Юпитер е:
Чрез умножаване по радиуса на Юпитер в километри, превръщаме радиусите на орбитите на спътниците също в километри, а после и в метри. Превръщаме стойностите на орбиталните периоди от денонощия в секунди и заместваме в горната формула. За масата на Юпитер от данните за различните спътници получаваме:
| Спътник | Маса на Юпитер |
|---|---|
| Йо | 1.853×10²⁷ kg |
| Европа | 1.828×10²⁷ kg |
| Ганимед | 1.773×10²⁷ kg |
| Калисто | 1.929×10²⁷ kg |
Окончателно масата на Юпитер получаваме, като средно аритметично на тези резултатите – 1.846×10²⁷ kg.
Като пресечем диаграмата с хоризонтална линия, съответстваща на 0ʰ за датата на III кръг на астрономическата олимпиада (13 май), виждаме, че на този ден спътникът Европа е на изток от Юпитер, а Йо, Ганимед и Калисто са на запад, както е показано на схемата.
Спътниците разпознаваме по това, че в реда Йо, Европа, Ганимед, Калисто, те са подредени по нарастване на отдалечеността им от Юпитер.

Оригинал в Архива: NOA3_2006_7-8problems.pdf · решение от архива: NOA3_2006_7-8solutions.pdf