НОА 2007, IV кръг, Старша възраст — Задача 4. Ректасцензия на апекса на Слънчевата система
X Национална олимпиада по астрономия, IV кръг, старша възраст · 12 юли 2007 г.
Условие
Преброени са звездите, имащи собствено движение по ректасцензия, което е положително (по посока на нарастване на ректасцензията) и отрицателно (в обратна посока). Във всеки от случаите са използвани общо по 200 звезди, които се намират в области с ректасцензии, близки до определени кръгли стойности:
| Положително | 132 | 152 | 107 | 39 | 46 | 47 | 101 | 143 |
| Отрицателно | 68 | 48 | 93 | 161 | 154 | 153 | 99 | 57 |
Като се използват тези данни, да се определи ректасцензията на апекса на движението на Слънчевата система.
Отговори
Двете криви се пресичат при около и ; апексът е при (областта на Херкулес и Лира), а антиапексът – при .
Решение
Решение: Звездите, както и Слънцето, се движат около центъра на нашата Галактика. Върху това общо движение са наложени други, до голяма степен случайно разпределени движения. Те са обусловени от гравитационното въздействие на локални нееднородности в концентрацията на останалите звезди и другото вещество в галактиката.
Апексът е точката от небесната сфера, към която се движи нашето Слънце. Противоположната на нея е точката на антиапекса. Собствено движение на една звезда в астрономията е прието да се нарича ъгловото отместване на звездата по небесната сфера относно положенията на други, по-далечни зведи, за една година. Следователно това е компонентата от движението на звездата, която е напречна, перпендикулярна на зрителния лъч от нас към нея. Наблюдаваните собствени движения на звездите се дължат не само на истинските им движения относно галактичния център, но и на движението на самото Слънце относно тези звезди. В областите около апекса и антиапекса наблюдаваните собствени движения на звездите не съдържат компонента, дължаща се на движението на Слънцето. Затова те са разпределени до голяма степен случайно по посока. По дадените ни данни, за да намерим ректасцензиите на апекса и антиапекса, трябва да открием областите, където броят на звездите, движещи се в отрицателна по ректасцензия посока, се изравнява с броя на звездите с „положително” движение.
Построяваме графика, показваща разпределенията по ректасцензия на броя звезди с положително и отрицателно движение. Определяме точките, където двете криви се пресичат. По тези точки определяме ректасцензиите на апекса и антиапекса. Те са приблизително и .

Остава да решим коя от двете ректасцензии е именно на апекса и коя на антиапекса. Нека си спомним, че апексът на Слънчевата система е приблизително в областта на Херкулес и Лира. Това съответства на ректасцензия . Но дори да не знаем това, виждаме, че в положителната посока по ректасцензия от пресечната точка на двете графики около расте броят на звездите с положително собствено движение, а в отрицателната посока по ректасцензия от тази точка расте броят на звездите с отрицателно собствено движение. Т.е. наблюдава се видимо “разбягване на звездите от тази област в различните посоки, подобно на това как крайпътните дървета сякаш се раздалечават от точката, към която сме се устремили по шосето пред нас. Оттук можем да направим заключението, че около по ректасцензия трябва да е апексът на Слънчевата система. Антиапексът е около ректасцензия . Към тази област звездите сякаш се събират.
Оригинал в Архива: NOA4_2007_STproblems.pdf · официални решения: NOA4_2007_STsolutions.pdf