НОА 2008, IV кръг, Старша възраст — Задача 1. Вълни на Мортън в атмосферата на Слънцето
XI Национална олимпиада по астрономия, IV кръг, практически тур, старша възраст
Внимание: Бележка към темата
Трите негативни изображения на слънчевия диск, върху които се правят измерванията в задача 1, липсват в архивния PDF — задачата не може да бъде решена изцяло само по този текст.
Условие
Дадени са три негативни изображения на част от слънчевия диск, получени през 3 минути. В резултат на слънчевото избухване, по повърхността на Слънцето тръгва вълна, която може да се види на второто и третото изображение. В горния десен край на изображенията са дадени моментите от време, в които те са били получени.
Очертайте фронта на вълната на изображенията и пресметнете средната скорост, с която вълната се е движила между тези два момента (на второто и третото изображение).
Слънчевото избухване е станало в слънчево петно, което се вижда на негативните изображения като малко светло петънце в левия край на голямо факелно поле ( тъмното петно). Ако слънчевото избухване е станало в 18:43:59 UT, каква е била средната скорост на вълната в първите две минути? Дали вълната ще успее да обиколи цялата слънчева повърхност?
Сравнете скоростта на вълната с втора космическа скорост за Слънцето. Как ще коментирате резултата?
Радиус на Слъцето – 700000км.
Маса на Слънцето – кг.
Отговори
От измерванията върху изображенията: mm, mm, mm, mm; km за min и km за min.
Решение
Решение:
Очаква се вълната да има сферична симетрия, но понеже явлението се наблюдава в края на диска, виждаме фронта на вълната като елипса. Очертаваме фронта на двете изображения. Построяваме една хорда на слънчевия диск и нейната симетрала. Очевидно симетралата ще бъде диаметър на диска. Определяме центъра на слънчевия диск като средата на тази симетрала. За хордата и нейната симетрала прилагаме правилото на пресичащите се хорди:
където a и b са дължините на отсечките, на които е разделена едната хорда при пресичането си с другата хорда, а c и d са отсечките, на които се делидругата. Оттук определяме диаметъра на слънчевия диск. Същото можем да направим и използвайки две хорди и пресечната точка на техните симетрали.
Свързваме центъра на избухването с центъра на слънчевия диск с права линия и пренасяме успоредно тази права на второто и третото изображение. Измерваме разстоянието от центъра на слънчевия диск до слънчевото петно и до точките на пресичане с фронта на вълната върху второто и третото изображение.
Да построим разрез на Слънцето през слънчевото петно и центъра на слънчевия диск. Нека S е положението на слънчевото петно върху повърхността на Слъцето, а и са положенията на фронта на вълната в двата момента от време върху слънчевата повърхност. Нека е разстоянието от центъра на диска на Слънцето до слънчевото петно, и са разстоянията от центъра на диска на Слънцето до фронта на вълната в двата момента, измерени по правата, свързваща центъра на слънчевия диск и слънчевото петно, в което се е случило слъчевото избухване.
За да намерим средната скорост , с която вълната се разпространява между второто и третото изображение, трябва да измерим разстоянието, което тя изминава по слънчевата повърхност. На нашия чертеж това е дъгата l, имаща централен ъгъл . От чертежа се вижда, че и , където R е радиусът на Слънцето, измерен върху изображението с намерения център на слънчевия диск. От тези съотношения намираме ъглите , и .

Дължината на дъгата l по повърхността на Слънцето в километри е
Тогава
където е интервалът от време между моментите на второто и третото изображение.
По подобен начин намираме дължината на дъгата и средната скорост на разпространение на вълната от момента на слънчевото избухване до момента, запечатан на изображение 2. От измерванията получаваме:
За l получаваме:
и скорост
За получаваме:
и скорост
Виждаме, че вълната много бързо забавя своето движение и най-вероятно ще изчезне преди да успее да обиколи Слънцето.
Използвайки дадената маса на Слънцето , пресмятаме втора космическа скорост за него. Получаваме ( е гравитационната константа). Виждаме, че в първите минути вълната се разпространява със скорост по-голяма от скоростта на избягване от Слънцето. Въпреки това тук няма противоречие защото в действителност получените скорости са скорости на разпространение на вълнов процес, при което не се пренася вещество, а само енергия.
Оригинал в Архива: NOA4_2008_STprak-prob.pdf · официални решения: NOA4_2008_STprak-sol.pdf