НОА 2009, IV кръг, Младша възраст — Задача 2. Две слънца
XII Национална олимпиада по астрономия, IV кръг, Теоретичен тур, Младша възраст
Условие
Сияйната планета си има не едно, а цели две слънца, същите като нашето Слънце. В тази двойна звездна система планетата се намира в една от точките на Лагранж, която образува равностранен триъгълник с двете звезди. Планетата и двете звезди се движат по кръгови орбити, запазвайки равностранния триъгълник. Масата на планетата е много по-малка от масите на звездите – може да се счита, че при движението си звездите не се влияят от нейното присъствие.
Сияйната планета по размери е същата като Земята. Като цяло тя получава от двете свои слънца също толкова лъчиста енергия в единица време, колкото Земята получава от Слънцето.
• Намерете в астрономически единици дължината на страната на равностранния триъгълник, който планетата образува със звездите. Намерете орбиталния период на системата в земни години.
• Периодът на околоосно въртене на Сияйната планета е 66 земни часа, а нейната ос е перпендикулярна на орбиталната ѝ равнина. Определете продължителността на деня и продължителността на нощта на Сияйната планета. Под ден разбираме времето, през което центровете и на двете слънца са над хоризонта. Не отчитайте рефракцията.
Решение
Внимание: Непълно решение
Официалното решение е непълно.
Понеже двете звезди са като Слънцето, то масите им считаме за еднакви и равни на масата на Слънцето . Следователно двете звезди се движат около общия си център на масите по окръжност с диаметър , равен на разстоянието между тях. Дължината на страната на равностранния триъгълник, образуван от Сияйната планета и звездите, е всъщност равна на . Звездите се движат една около друга под действие само на своите гравитационни сили, а въздействието върху тях на планетата не отчитаме, понеже е нищожно малко. Ето защо, орбиталния период на движение на звездите можем да намерим от ІІІ закон на Кеплер в обобщен вид:
Ако е в астрономически единици, а в години, то можем да напишем:
Оттук за орбиталния период получаваме:
Светимостите на всяка от звездите също считаме равна на светимостта на Слънцето . Планетата, огрявана от двете звезди, като цяло получава от тях в единица време същата енергия, както Земята от Слънцето. Тъй като размерите на Земята и на Сияйната планета са еднакви, то от тях не зависи общото количество лъчиста енергия, което Земята и планетата получават от своите звезди. За съотношението на разстояниeто от всяка от звездите до Сияйната планета и разстоянието от Земята до Слънцето можем да напишем:
Така получаваме:
Заместваме в (1), за да получим орбиталния период:
Периодът на околоосно въртене на планетата e свързан с продължителността на слънчевото денонощие чрез следното съотношение:
Понеже оста на въртене на планетата е перпендикулярна на орбиталната й равнина, продължителностите на деня и на нощтта ще са едни и същи за всички географски ширини, освен на полюсите. За обитател на Сияйната планета всеки ден в небето ще изгряват две слънца, отстоящи на едно след друго. Денят ще започва с изгрева на първото слънце. То ще залезе след период, равен на половината от слънчевото денонощие , след него второто слънце ще остане над хоризонта още в продължение на от слънчевото денонощие. Следователно продължителността на деня ще бъде равна на от , или 44.28 часа. Продължителността на нощта ще бъде съответно .
Тези пресмятания са направени при предположение, че планетата се върти около оста си в същата посока, в която обикаля по орбитата си. Ако планетата се върти обратно, слънчевото денонощие би било . Продължителностите на деня и нощта съответно биха били 43.72 и 21.86 часа.
Оригинал в Архива: NOA4_2009_MLproblems.pdf · официални решения: NOA4_2009_MLsolutions.pdf · допълнителни данни: a09-IV-teorML.docx