НОА 2012, III кръг (национален), 7–8 клас — Задача 1. Планетни системи
XV Национална олимпиада по астрономия 2012, III кръг, ученици от 7-8 клас · 28 април 2012 г. · 18 т.
Условие
А. Планети около Бялото слънце. В периодите на най-благоприятна видимост жителите на Виолетовата планета виждат Зелената планета на максимално отстояние 45° източно или западно от Бялото слънце. А Оранжевата планета се наблюдава на 30° максимално отстояние източно или западно от Бялото слънце. За жителите на Виолетовата планета в годината има 300 денонощия.
- Нарисувайте схема на планетната система.
- Намерете орбиталните периоди на Зелената и Оранжевата планета. Резултатите изразете в денонощия за Виолетовата планета.
- През какви интервали от време се повтарят периодите на най-благоприятна видимост на Зелената и Виолетовата планета за жителите на Оранжевата планета? [13 т.]
Б. Планети около Жаркото слънце. За обитателите на Топлата планета в годината има 30 денонощия, а за обитателите на Прохладната планета в годината има 120 денонощия. Годината за Прохладната планета се равнява на 4 години за Топлата планета. Двете планети се въртят около осите си и обикалят около Жаркото слънце в една и съща посока.
- Коя от двете планети се върти по-бързо около оста си? Подкрепете вашия отговор с количествени пресмятания. [5 т.]
Отговори
А.
Оранжевата и Зелената планета са вътрешни за Виолетовата: , ; периодите следват от III закон на Кеплер, а интервалите – от синодичните периоди.
Б. Топлата планета се върти по-бързо около оста си.
Слънчевите денонощия на двете планети са с еднаква продължителност, но звездните са и , т.е. звездното денонощие на Топлата планета е по-кратко.
Решение
А. Щом като не се наблюдават на големи ъглови отстояния от Бялото слънце, Оранжевата и Зелената планета са вътрешни за Виолетовата планета.

Най-благоприятните периоди на видимост на една вътрешна планета са около моментите на максимална елонгация – максимално видимо отдалечаване от Слънцето. Да означим с S Бялото слънце, с O Оранжевата планета, с G Зелената и с V Виолетовата планета. Оранжевата и Зелената планета са в максимална елонгация за наблюдателите от Виолетовата планета. Това означава, че ъглите VOS и VGS са прави. Да означим с , и радиусите на орбитите съответно на Оранжевата, Зелената и Виолетовата планета. В правоъгълния триъгълник VOS ъгълът SVO е равен на 30°. Следователно:
В правоъгълния триъгълник VGS ъгълът SVG е равен на 45°. Следователно:
Като използваме Питагоровата теорема, намираме:
Да означим орбиталните периоди на планетите съответно с , и . За да намерим тези периоди, използваме III закон на Кеплер:
Оттук последователно намираме периодите на Оранжевата и Зелената планета, изразени в денонощия на Виолетовата планета:
За жителите на Оранжевата планета останалите две планети – Зелената и Виолетовата – са външни. Периодите на най-благоприятна видимост на тези планети от Оранжевата планета са, когато те са в противостоене. Интервалите от време, през които се повтарят моментите на опозиция, са равни на синодичните периоди на двете планети по отношение на Оранжевата планета. Да означим тези синодични периоди съответно с и . За тях можем да напишем:
Б. Годината на Прохладната планета е 4 пъти по-дълга от годината на Топлата планета. В годината на Прохладната планета има 4 пъти повече дни, отколкото в годината на Топлата планета. Това означава, че денонощията за жителите на Топлата планета и на Прохладната планета са с еднаква продължителност. Не би ли трябвало да заключим, че двете планети се въртят еднакво бързо около своите оси? Тук, обаче, става дума за продължителността на слънчевите денонощия – те имат значение в живота на обитателите на планетите. Но слънчевото денонощие е периодът между две едноименни кулминации на Жаркото слънце – между два последователни момента, когато е пладне например. А “истинският” период на въртене на планетата е периодът й на въртене относно звездите – звездното денонощие. Всяка от планетите се върти около оста си в същата посока, в която обикаля около своето слънце, Ако за една година планетата се завърта около оста си пъти относно слънцето, то относно звездите тя прави точно с едно завъртане повече, или . Да отбележим с и слънчевите денонощия съответно на Топлата и на Прохладната планета, а и – звездните денонощия. В сила са следните съотношения:
Понеже , можем да заключим, че периодът на оклоосно въртене на Топлата планета е по-кратък и следователно тя се върти около оста си по-бързо, отколкото Прохладната планета.
До същия резултат можем да достигнем и ако използваме познатите ни формули за връзката между звездното и слънчевото денонощие:
където = 30 дни и = 120 дни са орбиталните периоди на двете планети.
Критерии за оценяване (общо 18 т.):
Подусловие А (13 т.)
За правилно построяване на схемата – 2 т.
За определяне на орбиталните радиуси на Оранжевата и Зелената планета – 2 т.
За правилен математически метод на определяне на орбиталните периоди на двете планети – 2 т.
За верни числени отговори за периодите – 2 т.
За правилно посочване кога са най-благоприятните периоди видимост на външните планети за жителите на Оранжевата планета – 1 т.
За правилен начин на определяне на синодичните периоди – 2 т.
За верни числени отговори – 2 т.
Подусловие Б (5 т.)
За правилни теоретични соъбражения и математически подход – 2 т.
За верни числени отговори – 2 т.
За правилно заключение коя планета се върти по-бързо – 1 т.
Оригинал в Архива: NOA3_2012_7-8problems.pdf · официални решения: NOA3_2012_7-8solutions.pdf