НОА 2014, II кръг (областен), 11–12 клас — Задача 4. Трите планети
XVII Национална олимпиада по астрономия 2014, областен кръг, тема за възрастова група XI-XII клас · 3 февруари 2014 г. · 12 т.
Условие
Около далечна звезда, подобна на Слънцето, е открита странна планетна система. Тя се състои от три планети, големи колкото Юпитер, които се въртят на близки орбити, приблизително с размерите на орбитата на Меркурий. Нека в даден момент, когато земните астрономи наблюдават преминаване на първата планета пред диска на звездата, другите две планети са зад звездата, но така, че тя не ги засенчва.
• Възможно ли е блясъкът на двете планети, отразяващи светлината на близката до тях звезда, да компенсира затъмнението на част от диска на звездата, предизвикано от първата планета? Подкрепете вашия отговор с пресмятания.
Приемете, че всяка от планетите е 10 пъти по-малка от звездата. Голямата полуос на орбитата на Меркурий е км, радиусът на Слънцето е км.
Отговори
•
Тъй като , следва , тоест .
Решение
При преминаването на първата планета пред звездата, планетата е в най-близката до земния наблюдател част от орбитата си, а другите две планети са някъде в най-отдалечените от нас части от своите орбити около звездата. Видимото разположение на трите планети спрямо звездата за земния наблюдател е примерно такова, кавото е представено на фигурата вдясно. Планета 1 е обърната към нас с тъмната си страна.

Другите две планети са практически изцяло обърнати към нас с осветените си от звездата страни. Да означим с осветеността, която създава за нас звездата, когато няма преминаване на планета пред нея:
където е светимостта на звездата, а е разстоянието от нас до нея. При преминаване на планетата пред звездата, част от видимия диск на звездата се закрива. Да означим с и радиусите на звездата и на планетата. Разглеждаме звездата като диск с площ , който бива закрит от диска на планетата с площ . Тогава звездата ще създава за земния наблюдател осветеност:
Чрез последното уравнение ситуацията може да се представи още по-нагледно, ако го запишем по следния начин:
където е частта от светлинния поток, идващ от зведата, която се губи поради преминаването на планетата пред нея.
Осветеността, която звездата създава върху всяка от другите две планети, ще бъде равна на , където е разстоянието от звездата до планетите. Тези планети също разглеждаме като дискове и приемаме, че общата енергия, която попада върху всяка от тях от звездата, е равна на . Светлинния поток, създаван от една от тези планети за земния наблюдател, можем приблизително да изразим по следния начин:
Тук в знаменателя пишем коефициент 2 вместо 4, понеже считаме, че осветеният диск на планетата разсейва отразената от звездата светлина в половината пространство към нас, но не и в обратна посока. Считаме също, че двете планети също са отдалечени от нас на разстояние, приблизително равно на , понеже . Освен това приемаме, че отражателната способност (албедото) на планетите е 100%. Преобразувайки последния израз, получаваме:
В крайна сметка по време на преминаването на планета 1 пред звездата, общият светлинен поток, който достига до земния наблюдател от самата частично закрита звезда плюс другите две планети, ще бъде:
Сега остава да разберем коя от двете величини е по-голяма – намаляването на осветеността от звездата , дължащо се на преминаващата пред нея планета, или приноса на двете други планети. Сравняваме двете величини:
По условие звездата е подобна на Слънцето, следователно тя има радиус , равен на около един слънчев радиус. А орбитите на планетите имат близки радиуси , подобни на радиуса на орбитата на Меркурий. Числените данни в условието ни убеждават, че . Следователно:
Светлината, идваща от двете планети, не може да компенсира загубата на светлинен поток от звездата, причинена от преминаващата пред нея планета.
До същия извод можем да достигнем дори и без много пресмятаня. Планетите обикалят около звездата по орбити с радиуси, които са значително по-големи от радиуса на звездата. Следователно общата светлинна енергия, която достига до всяка от планетите, е доста малка част от цялата звездна светлина, преминала през сфера с център звездата и радиус – радиуса на орбитите. Тази енергия очевидно е значително по-малка от енергията, която се излъчва от част от повърхността на звездата, закрита от една от планетите.
Критерии за оценяване (общо 12 т.):
- За правилна теоретична постановка на решението – 4 т.
- За подходящи и правилни алгебрични пресмятания – 7 т.
- За верен краен извод – 1 т.
Ако участникът е дал само правилни разсъждения и извод, подобни на последния пасаж от решението, но без пресмятания, вместо точките, които са посочени по-горе, да му се дават 4 точки.
Оригинал в Архива: NOA2_2014_11-12problems.pdf · официални решения: NOA2_2014_11-12solutions.pdf