НОА 2014, III кръг (национален), 7–8 клас — Задача 1. Звездни следи
XVII Национална олимпиада по астрономия 2014, национален кръг, тема за възрастова група VII-VIII клас · 26 април 2014 г. · 14 т.
Условие
Астрономите любители често обичат да правят красиви снимки на звездното небе, като тези, които виждате (Снимка 1, Снимка 2).

Снимка 1

Снимка 2
Те се получават, като затворът на фотоапарата се задържа отворен продължително време (време на експонация) и няма включено водещо устройство. Тогава, поради денонощното въртене на небесната сфера, звездите оставят на кадъра следи като дъги. На Фиг. 1 и 2 са ви дадени същите снимки, но в негативно изображение и в по-голям мащаб. Използвайте тези изображения при решаването на задачата.

Фиг. 1

Фиг. 2

Фиг. 3
• Направете необходимите построения и измервания върху Фиг. 1 и определете колко време е продължила експонацията, с която е получена първата снимка. [7 т.]
• Като използвате Фиг. 2 и дадената ви звездна карта на Фиг. 3, определете продължителността на експонацията, с която е направена втората снимка. [7 т.]
Отговори
•
Измереният ъгъл на дъгите е ; резултатът зависи от измерването.
•
Съответства на ъгъл ; резултатът зависи от измерването.
Решение
На Фиг. 1 определяме къде е центърът на всички концентрични дъги, описани от звездите. Това трябва да е северният небесен полюс. Начертаваме радиусите, достигащи до крайните точки на няколко от дъгите и с транспортир измерваме ъгъла, на който те съответстват. Чрез усредняване се получава ъгъл .

След това намираме за какво време звездите описват такава дъга при денонощното въртене на небесната сфера:
където е звездното денонощие. Получаваме:
Такава е била продължителността на експонацията при първата снимка.
На втората снимка виждаме област от звездното небе около небесния екватор. Звездните дъги са с незначителна кривина. Разпознаваме съзвездието Орион. Почти същата област от небето е отразена и на картата на Фиг. 3. По скалата на деклинациите измерваме отсечката, която съответства примерно на , дължината се оказва 71 мм и така получаваме мащаба на картата. Измерваме разстоянието между звездите Саиф и Белатрикс на картата (те са достатъчно ярки, но не са изобразени с твърде големи кръгчета и можем да мерим по-точно), което е 53 мм. Това съответства на ъгъл:
Измерваме разстоянието между звездите Саиф и Белатрикс на снимката на Фиг. 2 – разстоянието между двете десни крайни точки на дъгите (или между двете леви). То е 83 мм. Вече знаем, че на тези 83 мм върху снимката съответства ъглово разстояние . Накрая измерваме дължините на няколко дъги, описани от звездите на Фиг. 2. Усредняваме и получаваме 35.5 мм. За ъгъла, на който това съответства, намираме:
За времето на експонация на втората снимка чрез пропорция намираме:
Китерии за оценяване (общо 14 т.):
За правилна теоретична идея за определяне на времето на експонация на първата снимка – 2 т.
За построения и измервания – 2 т.
За пресматанията – 2 т.
За верен числен резултат – 1 т.
За правилна идея за определяне на времето на експонация на Снимка 2 – 2 т.
За измервания и определяне на мащаби – 2 т.
За пресмятанията – 2 т.
За верен числен отговор – 1 т.
Оригинал в Архива: NOA3_2014_7-8problems.pdf · официални решения: NOA3_2014_7-8solutions.pdf