НОА 2015, IV кръг, Старша възраст — Задача 1. Двойна звезда
XVIII Национална олимпиада по астрономия, IV кръг, 12 юли 2015 г., х. Бузлуджа, теоретичен тур, старша възраст · 12 юли 2015 г. · 18 т.
Внимание: Бележка към темата
В архивния PDF с решенията са отпечатани решения само на задача 1 и задача 2. За задачи 3, 4 и 5 са възпроизведени единствено условията — решения и критерии за оценка липсват. Липсва и чертежът, на който се позовава решението на задача 2.
Условие
Задача 1. Двойна звезда. Авторитетният астроном Стефан Иванов посвещава 60-годишната си професионална кариера в изследване на двойна звезда, съставена от компоненти, чиито видими звездни величини са и . Чрез прецизни и системни наблюдения той определя, че видимото ъглово отстояние между тях се изменя от до с период 50 години. Лъчевата скорост на слабата компонента спрямо Слънцето се изменя с амплитуда km/s, а на ярката - с амплитуда km/s.
• Считайки двете орбити за кръгови, намерете масите и светимостите на двете звезди.
• Какво би трябвало да е компетентното мнение на знаменития астроном за техните физически характеристики?
Отговори
•
sin α = θmin/θmax = 1/5 → α ≈ 11,5°; u₁ ≈ 1,02 km/s, u₂ ≈ 5,10 km/s, u = 6,12 km/s; T = 100 г; a = uT/2π = 20,5 AU; M = a³/T² = 0,9 MSUN; 2a = 41 AU; r[pc] = a[AU]/θmax["] = 4,1 pc.
• И двете звезди може да се приемат за принадлежащи на Главната последователност: по-масивната компонента е малко по-хладна и маломасивна от Слънцето — вероятно спектрален клас К, а по-маломасивната има маса и светимост, типични за хладно червено джудже от спектрален клас М.
Решение
Решение:
А) Нека да означим с и наблюдаваните амплитуди на лъчевите скорости.
По условие орбитите на двете звезди около общия център на масите са кръгови. При това положение, ако лъчът на зрение лежеше точно в орбиталната равнина, то би трябвало минималното раздалечаване между тях да е 0, а максималното – равно на радиуса на относителната орбита. От това, че минималното разстояние между тях не е 0, можем а заключим, лъчът на зрение сключва с орбиталната равнина някакъв ъгъл . Означаваме максималното видимо раздалечаване с .
Следователно:
От тук намираме, че .
От тук можем да намерим големините на орбиталните скорости на двете компоненти са:
Относителната орбитална скорост е u=6,12 km/s
Казано е, че периодът с който видимото разстояние между звездите е 50 години. Следователно, можем да заключим, че орбиталният период на системата е Т=100г, защото в рамките на един период имаме две максимални сближавания и раздалечавания.
От тук можем да намерим, че радуисът на относителната орбита е:
Използвайки третия закон на Кеплер, намираме пълната маса на системата:
Орбиталните скорости се отнасят както 1:5. Това означава, че така трябва да се отнасят и масите на звездите, като по-леката компонента има по-голяма орбитална скорост. Използвайки горното съображение и вече намерената сумарна маса на системата, пресмятаме, че масите на звездите са:
Най-голямото видимо раздалечаване на звездите съответства на ъгъла под който се вижда диаметъра на относителната им орбита, който е равен на 2.a=41 AU.
За разстоянието до системата можем да запишем:
Ако означим с и видимите звездни величини на двете компоненти, то абсолютните им звездни велични са:
Имайки предвид, че абсолютната звездна величина на Слънцето е , можем да направим извода, че по-ярката компонента има светимост равна на прибизително 0.8 слънчеви светимости, а светимостта на по-слабата е около 1% от тази на Слънцето.
Б) Можем да допуснем, че и двете звезди принадлежат на Главната последователност. Ако това е вярно, то по-масивната компонента е звезда, която е малко по-хладна и маломасивна от Слънцето. Вероятно тя принадлежи към спектрален клас К. По-маломасивната звезда има маса и светимост, които са типични за хладно червено джудже от спектрален клас М.
Критерии за оценка (18т.):
А) -За съобразяване на наклона на лъча на зрение към орбиталната равнина – 3т.
За намиране на ъгъла под който гледаме системата – 1т.
За намиране на истинските орбитални скорости – 2т.
За съобразяване на периода – 1т.
За изчисляване на масата на системата и индивидуалните маси – 3т.
За пресмятане на разстоянието до системата – 2т.
За намиране абсолютните звездни величини и светимостите - 3т.
Б) – Адекватен коментар за физическите характеристики на звездите – 3т.
Оригинал в Архива: NOA4_2015_STproblems.pdf · официални решения: NOA4_2015_STsolutions.pdf