НОА 2016, III кръг (национален), 7–8 клас — Задача 1. Галилееви спътници
XIX Национална олимпиада по астрономия, национален кръг, практически тур – 8 май 2016 г., възрастова група VII-VIII клас · 8 май 2016 г. · 12 т.
Условие
1 задача. Галилееви спътници. Преди малко повече от 400 години великият италиански астроном Галилео Галилей наблюдава Юпитер със своя новоизобретен телескоп и става първият земен жител, който вижда, че тази планета има спътници. Той открива четирите най-големи спътници на Юпитер – Йо, Европа, Ганимед и най-далечния – Калисто, сега наричани Галилееви спътници. След това откритие спътниците са били наблюдавани с удивление от различни астрономи по света, включително и от монасите от Йезуитския орден. Разполагате с копие от зарисовки на Юпитер с неговите спътници, направени от един монах в периода от 28 ноември 1610 г. до 11 януари 1611 г., които Галилей е прерисувал.

А Нито за вас, нито за самия Галилей би било лесно разпознаването на спътниците по техните положения. И все пак, опитайте се поне за спътника Калисто.
За целта на листа полупрозрачна хартия начертайте една дълга линия, разположена по средата, както е показано на фигурата. Това ще бъде вашата времева скала. На нея нанесете положенията на Юпитер за различните дати с точност до половин денонощие. После за всяка дата прекопирайте от зарисовките положенията на спътниците относно Юпитер. Не е ясно как са били отчитани часовете – по онова време обикновено началото на следващото денонощие е било в края на деня, по залез Слънце, или в края на гражданския полумрак.

[5 т.]
Б Идентифицирайте спътника Калисто на поне четири дати. [3 т.]
В Определете орбиталния период на Калисто с точност до едно денонощие. [4 т.]
Отговори
А Построява се времева скала върху листа полупрозрачна хартия и върху нея се нанасят положенията на Юпитер и на спътниците му за всяка дата.
Б Калисто е спътникът с най-голямо максимално ъглово отдалечаване от Юпитер; в оградените положения A, B и C това са зарисовките от 2, 10 и 18 декември 1610 г., а също и най-далечният вдясно спътник на зарисовката от 4 януари 1611 г. сутринта.
В 16.5 денонощия
От положенията A, B и C се получава период приблизително 16 дни; от 18 декември до 4 януари сутринта са изминали 17 денонощия, откъдето периодът е някъде между 16 и 17 денонощия. Действителната стойност е 16.7 денонощия.
Решение
Решение:
Начертаваме права линия на листа полупрозрачна хартия и я разграфяваме на необходимия брой деления за различните дати. Ще наричаме тази права линия централна права. След това нагласяваме върху всяка поредна зарисовка за определена дата хартията така, че положението на Юпитер да лежи върху централната права и да съвпада със съответното деление по нашата скала на времето. Отбелязваме положенията на спътниците.
Спътниците в телескопа изглеждат като звездички. Не можем да ги различим. Но измежду четирите Галилееви спътници Калисто има най-голям радиус на орбитата. Най-добре можем да го идентифицираме около моментите, когато е на максимално ъглово разстояние от Юпитер. Виждаме три такива положения, отбелязани на листа с A, B и C. Оградили сме ги с кръгчета, както и положенията на Калисто в съседните дати, когато той е по-малко отдалечен от Юпитер. Положенията на Калисто, означени с A, B и C, сответстват на датите 2, 10 и 18 декември 1610 г. Очевидно, от положение A до положение B е изминал половин орбитален период на Калисто, също както и от положение B до положение C. Следователно орбиталният период на Калисто е приблизително равен на 16 дни.

На зарисовката от 4 януари 1611 г. сутринта спътникът, разположен най-далеч вдясно от Юпитер, също трябва да е Калисто. От 18 декември до 4 януари сутринта са изминали 17 денонощия. В заключение можем да кажем, че орбиталният период на Калисто е някъде между 16 и 17 денонощия. Съвременните наблюдения показват, че действителният орбитален период на Калисто е 16.7 денонощия.
Критерии за оценяване (общо 12 т.)
За построяване на скала на времето и нанасяне на положенията на спътниците на различните дати – 5 т.
За идентифициране на поне четири позиции на Калисто и обяснение – 3 т.
За определяне на орбиталния период и обосновка – 4 т.
Оригинал в Архива: NOA3_2016_7-8prak-prob.pdf · официални решения: NOA3_2016_7-8solutions.pdf