НОА 2019, II кръг (областен), 9–10 клас — Задача 5. Пешеходна скорост
XXII Национална олимпиада по астрономия 2019, областен кръг, възрастова група IX-X клас · 23 февруари 2019 г. · 12 т.
Условие
Да си представим, че Слънцето е самотна звезда, която се носи в космическото порстранство извън нашата Галактика и далеч от всякакви други галактики.
А) Вие сте в космически кораб, който се движи около Слънцето по кръгова орбита с радиус 1 светлинна година. Като знаете, че светлината от Слънцето достига до Земята за 500 секунди, пресметнете за колко време корабът ще прави една обиколка около Слънцето.
Б) С кратък импулс на ракетните двигатели вашият космически кораб придобива минималната скорост, с която може да се откъсне от гравитационното въздействие на Слънцето и никога повече да не се върне към него – скорост на избягване, аналогича на втора космическа скорост. Пресметнете каква трябва да е тази скорост.
Скоростта на светлината е 300 000 km/s.
В) Определете разстоянието от Слънцето, на което скоростта на избягване ще се равнява на скоростта на пешеходец – 5 km/h. Споделете вашето впечатление от резултата, който получавате.
Отговори
А)
Б)
Кръговата скорост на тази орбита е .
В)
Дори на разстояние, сравнимо с галактичните мащаби, пешеходната скорост не е достатъчна, за да се откъснем от гравитацията на Слънцето.
Решение
Решение:
Да означим с и орбиталните периоди на Земята и на космическия кораб около Слънцето, а с и радиусите на орбитите на Земята и на кораба. Използваме III закон на Кеплер:
Оттук получаваме:
Ще изразим периодите в години, а орбиталните радиуси в светлинни секунди:
Скоростта на избягване, или параболичната скорост на разстояние от тяло с маса се изчислява по формулата:
където е гравитационната константа, а е кръговата скорост или скоростта на движение по кръгова орбита с радиус около тялото с маса .
Като знаем периода на обикаляне на космическия кораб по кръгова орбита с радиус една светлинна година, можем да определим неговата кръгова скорост. За по-лесно пресмятане ще я сравним със скоростта на светлината = 300 000 km/s. Дължината на окръжността с радиус 1 светлинна година е равна на светлинни години. Светлината изминава такова разстояние за години време, а космическият кораб – за години. Следователно:
Сега вече лесно ще намерим параболичната скорост:
Скоростта на пешеходеца означаваме с , а разстоянието от Слънцето, на което тя се равнява на параболичната скорост, с . От формулата за параболичната скорост получаваме:
Разделяме двете уравнения почленно и намираме:
Този резултат на пръв поглед изглежда толкова невероятен, че е естествено решаващият задачата отначало да не повярва в своите изчисления и у него да възникне желание да ги провери поне няколко пъти. Оказва се, че дори на разстояние, сравнимо с галактичните мащаби, нашата пешеходна скорост няма да е достатъчна, за да се откъснем от гравитацията на Слънцето. Това е още една демонстрация колко са огромни космическите измерения в сравнение с нашите привични човешки мерки.
Критерии за оценяване (общо 12 т.):
За правилен начин за определяне на периода на движение на кораба около Слънцето на 1 светлинна година – 3 т.
За верен числен резултат – 1 т.
За правилен начин за определянена параболичната скорост на това разстояние от Слънцето – 3 т.
За верен числен отговор – 1 т.
За правилен начин за определяне на разстоянието, на което пешеходната скорост е равна на параболичната – 3 т.
За верен числен отговор – 1 т.
Оригинал в Архива: NOA2_2019_9-10problems.pdf · официални решения: NOA2_2019_9-10solutions.pdf