НОА 2019, III кръг (национален), 11–12 клас — Задача 2. Хипотетична двойна звезда
XXII Национална олимпиада по астрономия 2019, национален кръг, възрастова група XI-XII клас · 19 април 2019 г. · 14 т.
Условие
2 задача. Хипотетична двойна звезда. Двойна звездна система се състои от компонента А, която е черна дупка, и компонента В – звезда с 2 пъти по-малка маса от черната дупка. Орбиталният период на системата е 50 години.
На фигурата е представена видимата относителна орбита на компонентата В около компонентата А, построена по данни от наблюдения. Паралаксът на системата е (дъгови секунди).

Наблюдаваната лъчева скорост на звездата В в точка X е 8 km/s. Стойността е с въведени корекции, чрез които се премахва влиянието на движението на двойната система като цяло относно нас.
Черната дупка е с неизвестно положение, защото не се вижда.
Изестно е също, че в точка Y орбиталното движение на звездата В е най-бързо.
Астрономическа единица km
А) Определете масите на двете звезди.
В) Пресметнете времето, за което компонентата В изминава пътя от точка X до точка Y.
Отговори
А)
Черната дупка (компонента А) има маса слънчеви маси, а звездата (компонента В) – слънчева маса; сумарната маса е слънчеви маси.
В)
Решение
Решение:
От дадената ни фигура се вижда, че наблюдаваната относителна орбита на звездата около черната дупка е окръжност. Но звездата се движи неравномерно и това означава, че истинската орбита е елипса, която се проектира върху небесната сфера за земния наблюдател като окръжност. Ако елипсата има голяма полуос и малка полуос , то както се вижда от схемата по-долу, проектираната окръжност ще има диаметър .

Даден ни е паралаксът на двойната система . Това означава, че на разстоянието от нас до ситемата отсечка с дължина 1AU се вижда под ъгъл . Видимият ъглов диаметър на проектираната орбита е . Следователно в астрономически единици:
Така определяме малката полуос на действителната относителна орбита:
Означаваме с скоростта на движение на компонентата В по относителната елипса около черната дупка, а с – нейната проекция по зрителния лъч към земния наблюдател. Наблюдаваната от нас лъчева скорост обаче, ще бъде проекция на скоростта на звездата относно центъра на масите на системата (считаме, че системата като цяло не се движи относно Земята). Ако означим масите на компонентите А и В съответно с и , а техните скорости относно центъра на масите на системата с и , то в сила са съотношенията:
От тези уравнения намираме:
За „лъчевата скорост“ относно компонентата А можем да напишем:
Относителната скорост , чиято проекция е , е скоростта на компонентата В в точка от елипсата, която е в края на малката полуос. Както е известно, тази скорост е равна на кръговата скорост на движение около същия гравитационен център по орбита с радиус, равен на голямата полуос . Можем да напишем:
където е даденият ни орбитален период.
От схемата се вижда също и следното:
От (1), (2), (3) и (4) получаваме:
Накрая, за да намерим масите на двете компоненти, използваме III закон на Кеплер:
където голямата полуос е изразена в астрономически единици, орбиталният период в години, а масите в слънчеви маси.
Следователно черната дупка има маса слънчеви маси, а масата на звездата, или компонентата В е слънчева маса.
Вече можем да определим и фокусното разстояние на относителната елиптична орбита, а оттам – положението на черната дупка:
За да намерим за колко време компонентата В ще измине дъгата XY, ще използваме II закон на Кеплер. Трябва да пресметнем каква част от цялата площ на елиптичната орбита е площта, описана от радиус-вектора на звездата В от точката X до точката Y. Но можем да опростим нашите изчисления. В проекцията на орбитата, която наблюдаваме, отношението на площите се запазва същото, каквото е при действителната орбита. Ето защо ще пресметнем съответното отношение на площите в проектираната орбита. На фигурата по-долу е проекцията на фокусното разстояние на елиптичната орбита:

Пресмятаме лицето на триъгълник АОХ:
Защрихованата фигура е проекция на фигурата, описвана от радиус-вектора на звездата. Площта на тази проекция е:
Времето, за което звездата В изминава пътя от точка X до точка Y ще бъде:
Критерии за оценяване (общо 14 точки):
За правилна обща представа за разположението на действителната орбита относно наблюдателя – 2 т.
За определяне на малката полуос на елипсата чрез паралакса – 1 т.
За отчитане на факта, че наблюдаваната лъчева скорост е скорост относно центъра на масите и привеждането ѝ към система, свързана с черната дупка – 2 т.
За правилен метод за определяне на масите на двете компоненти – 4 т.
За верни числени стойности на масите – 1 т.
За правилен начин за определяне на времето за изминаване на разстоянието между точките X и Y – 3 т.
За верен числен резултат – 1 т.
Оригинал в Архива: NOA3_2019_11-12problems.pdf · официални решения: NOA3_2019_11-12solutions.pdf