НОА 2019, IV кръг, Старша възраст — Задача 2. Бяло джудже и мъглявина
17 юли 2019 г. · 15 т.
Условие
Бялото джудже Сириус B е недоволно от своя статут на второстепенна звезда спътник със скучна еволюция. Жадувайки за драматични преживявания, то някак си успява да се измъкне от гравитационното привличане на своя звезда-господарка и се отправя на далечно пътешествие. По пътя си среща мъглявина с плътност и ентусиазирано тръгва да се движи през нея с постоянна скорост от , като улавя космическите частици с мощната си гравитация.
Намерете след колко време масата на бялото джудже Сириус B ще достигне границата на Чандрасекар, ако се знае, че то не се върти около оста си и излъчването му не взаимодейства с частиците на мъглявината.
Началната маса на Сириус B е слънчеви маси, а радиусът му е . Масата на Слънцето е .
Решение
Внимание: Непълно решение
Официалното решение е непълно.
Нека да преминем в отправна система, неподвижно свързана с бялото джудже. В нея частиците от мъглявината имат начални скорости равни на . Техните траектории спрямо бялото джудже представляват хиперболи, тъй като те имат положителна енергия (започват да падат от безкрайност с някаква скорост). За всяка частица можем да въведем „прицелен параметър “, като това е разстоянието между частицата в началото и правата на която лежи векторът на скоростта на бялото джудже (както е показано на схемата).
Частиците, които падат на повърхността на бялото джудже ще имат прицелен параметър, по-малък от някакъв максимален . Тези, за които ще се движат по хиперболи, чиито перицентрални разстояния са точно равни на . Те ще достигат повърхността на джуджето със скорост , която е допирателна към повърхността му.
Следователно, съгласно закона на запазване на момента на импулса и закона за запазване на енергията, записани в отправната система на бялото джудже:
Замествайки израза за в първото уравнение:
Частиците, които падат върху бялото джудже преминават през кръг с радиус равен на . Ако разгледаме времеви интервал , то техният обем е:
а тяхната маса е:
От тук намираме, че темпът с който масата на бялото джудже се увеличава е:
Границата на Чандрасекар е маси на Слънцето, т.е. докато бялото джудже трябва да натрупа още слънчеви маси или , докато я достигне. С този темп на увеличаване на масата това ще стане за около 266 милиона години.
Интересно е, че движейки се с такава скорост за толкова време бялото джудже ще измине разстояние около . Това е малко по-малко от размера на Млечния път.
Критерии за оценка (15 т.)
- Правилна геометрична постановка на задачата (идея за съществуването на максимален прицелен параметър, траектория на частиците, преминаване в отправна система на бялото джудже…) – 3 т.
- Правилно записани закони за запазване – 4 т.
- Израз за максималния прицелен параметър – 2 т.
- Правилно изразяване на обема и масата на падащото за единица време вещество – 2 т.
- Правилен числен резултат за падащата маса за единица време – 2 т.
- За намиране на времето за което джуджето ще достигне границата на Чандрасекар – 2 т.
Бележка към източника
В отпечатания израз за под корена е оставено с допълнителното . Запазени са и отпечатаните , 266 милиона години и , без преизчисляване на числените несъответствия.
Оригинал в Архива: a19-IV-teorST1.jpg · допълнителни данни: a19-IV-teorST2.jpg · допълнителни данни: a19-IV-teorST3.jpg · допълнителни данни: a19-IV-teorST4.jpg · допълнителни данни: a19-IV-teorST5.jpg · допълнителни данни: a19-IV-teorST6.jpg · допълнителни данни: a19-IV-teorST7.jpg · допълнителни данни: a19-IV-teorST8.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_144821.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_144834.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_144852.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_144902.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_144916.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_144932.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_144945.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_145009.jpg