НОА 2024, IV кръг, Младша възраст — Задача 4. Плътност на Земята
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА. КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОЛИМПИАДАТА ПО АСТРОНОМИЯ. XXVII НАЦИОНАЛНА ОЛИМПИАДА ПО АСТРОНОМИЯ. http://astro-olymp.org. Подборен кръг, 9 юли 2024 г., Варна, теоретичен тур. Младша възраст · 9 юли 2024 г. · 15 т.
Условие
Меги и Дона са станали професионални астрономи. Като истински астрономи, те обичат приключенията, и се намират съответно на северния и южния полюс на Земята. Меги вижда, че Луната започва да залязва (най-долната точка от лунния диск докосва хоризонта) за нея точно в 0h 00m UT, и изпраща съобщение за това на Дона по Viber. От своя страна Дона нетърпеливо очаква да види изгрева на Луната, но той започва (за Дона най-горната точка от лунния диск докосва хоризонта) чак … в 8h 46m UT. Дона ентусиазирано отговаря на Меги, че Луната е започнала да изгрява. След кратък размисъл Меги и Дона откриват, че използвайки само това измерване и някои справочни данни, те могат да изчислят плътността на Земята. Направете това и вие!
Не отчитайте рефракцията на светлината. Приемете, че Луната може да се види ясно дори на полюса на който в този момент е ден, а също и че нейната орбита лежи в равнината на еклиптиката.
Справочни данни:
Гравитационна константа –
Сидеричен период на Луната –
Наклон на земната ос –
Решение
Решение.
Между началото на залеза на северния полюс и началото на изгрева за южния полюс трябва да измине интервал от време . Причината за това е значителният физически размер на Земята. Положенията в пространството на равнините на хоризонта при двата полюса се разминават. В началния момент Луната тъкмо ще докосва едната равнина за първи път, а в крайния момент тя тъкмо ще докосва другата.
По условие лунната орбита лежи в равнината на еклиптиката. Това означава, че орбитата сключва ъгъл с екваториалната равнина на Земята. Тя ще сключва на практика същия ъгъл и с равнините на хоризонта при полюсите, защото земният радиус е много малък спрямо радиуса на лунната орбита.
Отделно от това, преместването на Луната по орбитата ѝ за интервала е сравнително малко спрямо пълния ѝ орбитален период, така че можем да приближим, че то става по отсечка (казано по друг начин, кривината на орбитата е пренебрежима в кратки интервали от време). Геометричната постановка на задачата е показана на чертежа:

Нека отсечката на преместване на Луната има дължина . Луната се придвижва между две хоризонтални равнини на разстояние два земни радиуса една от друга, тоест компонентата на по направление на линията има дължина . Така . Приемайки лунната орбита за кръгова с радиус , можем да образуваме пропорцията
Оттук изразяваме . Ако пренебрегнем масата на Луната, третият закон на Кеплер дава следната връзка между и масата на Земята :
След заместване на формулата ни за достигаме до
Но плътността на Земята се задава с , откъдето
Реалната стойност е . Идеята за намиране на времето между залеза и изгрева на Луната идва от известната задача IAO 2001-β5 (авт. Ева Божурова).
Никола Каравасилев, реш. Стефан Иванов
Редакция на темата: Стефан Иванов, Ева Божурова
Оригинал в Архива: 24-IV-teorML.pdf · официални решения: a24-IV-teorML.pdf